Живели някога два чудака: единият в Япония, а другият в Европа. И работили върху разработването на лампови усилватели. Никой не приемал това увлечение на сериозно, смеели се на техните схеми: вече двадесет и първи век бил на прага, а тези хора предлагали допотопни триоди с директно нагряване. Но единомишлениците се срещнали, запознали и обединили своите усилия. И в един момент се оказало, че техните конструкции звучат по-добре от всички други. Ненормалните на пръв поглед идеи си пробили път и били поставени в основата на разработките на многочислените им последователи. Общо взето, това е цялата история на фирмата Audio Note, публикуваща в пресата схеми на своите усилватели, които и до сега са обкръжени от ореола на тайнственост.
Как се срещнаха Запада и Изтока?
Audio Note е основана през 1975 година от сина на будиския монах, професора по електроника и металознание Хиройашу Кондо (Hiroyasu Kondo). Постоянното самоусъвършенстване и богатия вътрешен мир, присъщ на всеки будист, поставили отпечатък на всичко, което било направено от ръцете на този човек. Усилвател или който и да е друг електронен компонент, носещ марката на Audio Note е истинско произведение на изкуството, доставящо наслада не само с великолепното си звучене, но и с превъзходния си дизайн, безкомпромисно техническо съвършенство и простота.
До основаването на собствената си компания Kondo се занимавал с конструиране на цифрови схеми за ТЕАС, тонрамена за грамофони Rega и лампови усилватели за Rogers. По-късно по време на работа във фирмата CBS/SONY в качеството си на инженер на звукозаписа, той стигнал до извода, че постигнатото качество на възпроизвеждане е далече под своитe възможности. Но липсата на гъвкавост в транснационалните корпорации и техния стремеж да удовлетворят средното ниво на потребностите на колкото се може повече брой потребители, не позволяват на аудиотехниката да достигне едно ново ниво. Своите изследвания в областта на записа и възпроизвеждането на музика Kondo започнал през 1972 година, и в резултат на това се появил неговия първи продукт – предусилвател за микрофон. За този прибор той собственоръчно навил своя първи съгласуващ трансформатор. Kondo бил истински щастлив и напълно удовлетворен от резултатите, но веднага преминал към изследване на възможностите за понататъшно подобрение на своето творение. Неговите обширни познания в областта на металургията и теорията на електромагнетизма навели Хиройаши на мисълта да опита да използва сребро като материал за навиване на трансформатори, което е по-добър проводник в сравнение дори с мед с най-висока степен на чистота. Когато получил първия образец на сребърно жило, при силно увеличение видял, че неговата повърхност изобилства от неравности и шупли, които показват наличие на други химически примеси. По-нататък Kondo използвал само химически чисто сребро, а за съхраняване на неговата кристална структура решил да въведе процес на изтегляне на жицата при ниска температура. Поради това му се наложило да се откаже от традиционните стоманени валцове и да поръча диамантени, в които метала тече при стайна температура подобно на течност.
Без да обръща внимание на това, че проводимостта на намотката се увеличила само с 7%, прозрачността на звучене субективно се подобрила с цели 200%! Болшинството фини хармоници на музикалния сигнал, които преди не се улавяли от микрофона вече се чували.
След като разработил своя първи микрофон и предусилвател към него, Kondo решил да напусне работата си в CBS/SONY и да започне собствен бизнес за производство на продукта, в чийто комерсиален успех не се съмнявал, а той бил именно – кабела. Естествено, като материал за проводника било избрано, славещото се със своето качество самородно сребро от италианските рудници. Получените заготовки Kondo изтеглял през разработени от него елмазени валцове и веднага ги покривал с шест слоя еластичен полиуретан. След това жилата били оплитани по особен начин и вкарвани в мека обвивка. Звученето на първите кабели Audio Note и до сега предизвикват възхищението на специалистите. Оттогава са изминали много години, но малко от разработчиците успели да надминат тяхното качество.
През 1979 година Хиройашу Кондо изпратил на Питер Квортруп (Peter Qvortrup), собственик на дилърска мрежа в Копенхаген, писмо на лош английски език, в което предлагал на консигнация своята продукция. След три месеца кабелът пристигнал и Квортруп бил просто поразен. Един и същи проводник прекрасно подхождал както за вътрешно окабеляване на АС и усилватели, така и в качеството си на междукомпонентен и акустичен кабел! Практически, неговата конструкция остава неизменена и до наши дни. Годините на лабораторни изследвания, след неговото откриване, само подобряват отделни детайли и снижават цената му.
Вторият hi-fi продукт на Audio Note станал повишаващ трансформатор за доза тип „подвижна бобина“, конструиран на базата на богатия опит, натрупан от Коndо при разработката на електромагнитни преобразуватели. През 1979 година Коndо представил и самата МС-доза. Наименованието си „IO“ тя е получила в чест на единадесетия спътник на Юпитер (в гръцко-римската митология Юпитер бил повелител на всички богове). За първи път в началото на 1980 година европейските аудио ентусиасти, привикнали към завоалираното и размито звучене на своите системи, успели да чуят „IO“ заедно с повишаващия трансформатор на Audio NoteS-9. От този момент изразът „симфония на въздуха“ се разбирал в буквален смисъл. Удовлетворен от успеха, Кондо изпраща партида „IO“ в Копенхаген.
След това Квортруп не издържал и заминал за Япония, за да изслуша лично курс лекции на Хиройашу Кондо. В момента, в който приключили занятията, професорът се приближил до Квортруп и казал, че той бил единствения в аудиторията, който разбрал изложените идеи. В този момент навярно се е зародило съдбоносното за компанията партньорство.
През 1982 година продукцията с марка Audio Note, до този момент на никого неизвестна, става култова марка. Следващата година един от вносителите Studio Beco решил да вложи във фирмата достатъчно крупна сума пари. Бързо оценили възможните перспективи и бизнесмените от Gotham Audio и DW Labs, но и до края нито един от тях не разбрал революционните идеи на Хиройашу Кондо.
През 1980 година Коndо започнал работа над своя нов прибор – предварителен транзисторен усилвател М-7. Поради езиковата бариера и различния манталитет, съществуващи между Изтока и Запада, европейците изобщо не могли да разберат, какво точно произвежда и предлага японския професор. По това време те концентрирали усилията си върху високите технологии, пригодени за производство на стоки за масово потребление и се опитвали да отстранят недостатъците, присъщи на аудио техниката на 60-те години: шум, ограничен честотен диапазон и висок коефициент на изкривяване. А Коndо, необръщайки внимание на изглеждащото успешно развитие на работата по транзисторния модел, стигнал до извода, че техническите характеристики не определят звученето на апарата и изходното усилвателно стъпало трябва да бъде конструирано на основата на „несъвременни“ лампи. По това време той още не можел докрай да обясни защо тази или друга схема, предложена от него звучи по-добре. Но неговите усилватели действително звучали по-добре! Въпросът за възможността да се използват в една конструкция традиционни и съвременни електронни компоненти бил решен от него.
В същата 1980 година Хиройашу Кондо, голям любител на пътешествията, заминал за Париж, за да демонстрира за първи път в Европа японската аудиофилска система. Той харесвал Франция и преди всичко това, че нейните инженери-разработчици на аудио техника не се опитвали сляпо да копират еднотипните американски конструкции. На изложбата за елeктроника Festival du Son, Коndо представил комплект от своите моноблокове SE 211, наречени така, заради типа на изходните им лампи. Всеки от тях отдавал по 70 вата изходна звукова мощност, което многократно превъзхождало потенциала на високочувствителните двулентови акустични системи с хартиени високоговорители и фазоинвертор на предния панел. Системата на Audio Note, представена на Festival du Son, предизвикала много добро впечатление на френските аудиофили и се ползвала с голяма популярност. Между другото, три комплекта от тези усилватели и до сега прекрасно работят в Англия.
Продължение следва…