За да имаме добър слух, е необходимо да разполагаме с пълноценна система за механично приемане на звукови сигнали. Тя включва ушната мида, мембраната, системата за механично усилване, състояща се от костни елементи (чукче, наковалня и стреме), и кохлеята с рецепторни клетки. Ако всички тези компоненти са налице, индивидуалното възприемане на звука се осигурява от комплекс от 9 ядра на мозъчния ствол и 4 полета, разположени в долната устна на островчето. Всеки център осигурява обработката на сигнали с определени честоти, което позволява да се говори за тонотопно представяне на слуха.
Най-очевидният пример за естеството на различното възприемане на звуци е комплексът на ядрото на латералната верига. Това звено се състои от три ядра: горно, междинно и долно ядро. Те отговарят за обработката на сигнали със средна, висока и ниска честота. При хората междинното ядро е образувано от няколко десетки клетки, което предопределя ниската чувствителност към високи честоти. Прилепите и делфините, които могат да възприемат високочестотни сигнали, имат междинно ядро, което е десетки или стотици пъти по-голямо от това при хората. Целият комплекс на латералния контур е индивидуално променлив, както и други подкоркови единици. Дори ако всички останали структури на слуховата система са абсолютно еднакви при двама души, променливостта в размера на ядрата на латералния контур би била достатъчна, за да предизвика дълбоки разлики в разбирането на едно и също музикално произведение. Пълното съвпадение на многото различни мозъчни ядра обаче е невъзможно, така че на практика е изключително трудно да се постигне дори относително разбиране при слушане на музикални композиции. Поради тази причина възприемането на звуци, реч и музика винаги е индивидуално и рядко предизвиква единодушен отговор извън предварително подбрани групи от хора.
Така за пълното разбиране на звуците са необходими 9 свръхразвити подкорови ядра и 4 неокорови полета във всяка половина на мозъка. Вероятността за такова събитие е изключително малка просто по законите на статистиката. Слухово надарен човек може да се появи във всяка среда, но с нищожна вероятност. По тази причина истинските музикални ценители и талантливите композитори, познати на човечеството, са много малко. Появата на композитор и виртуозен изпълнител в един човек е още по-проблематична. Всъщност в цялата история на човечеството познаваме само отделни примери, като например Николо Паганини. За уникалните случаи има напълно разбираемо обяснение. Виртуозният изпълнител трябва да притежава не само слух, но и феноменална двигателна координация, която се определя от 8 полета на неокортекса, 11 подкоркови центъра и 6 специализирани участъка на мозъчната кора от всяка страна на мозъка. Така един композитор, който е и виртуозен изпълнител, трябва да има повече от средното развитие на 24 полета на неокортекса и 40 подкорови центъра в двете мозъчни полукълба. Възможността за получаване на уникална комбинация от 64 слухови и сензомоторни центрове на мозъка е безкрайно малка и предопределя неповторимия гений на Н. Паганини. Уникалността на истинските таланти никога не е била подлагана на съмнение. Появата на един велик човек е непредсказуема, тъй като комбинацията от необходимите мозъчни центрове е съвсем случайна.
Откъс от книгата на Доктор по биологични науки Ph.
професор С.В.Савельев „Изменчивость и Гениальность“
