От първите дни на съществуването на Audio Note (1975-1976 г.) Хиройашу Кондо е разбрал, че музиката представлява сама по себе си електромеханични колебания (вълни) с различна амплитуда и честота. Освен това, по време на преминаване на сигнала през усилвателя, върху него се натрупват електрохимични, електростатични и електромагнитни съставни. Минимизацията на смущенията в тези области позволява да се предадат по-деликатно съставляващите на музикалния сигнал. Но за да се постигне това с традиционните методи на електронната схемотехника, представящи музиката във вид на напрежение или ток е невъзможно. Музиката – това е комплексно вибрираща вълна, която взаимодейства с всичко, с което влиза в контакт. Спомнете си, та нали съгласно закона на физиката всяко действие има равно противодействие! Не трябва да забравяме и Закона за съхранение на енергията. Ако проводник или бобина създават енергийно поле, ако ефективността на високоговорителя не превишава 6 %, то какви съставляващи на музиката бихте се съгласили да опростите или премахнете? Затова господин Кондо и Audio Note решили да търсят пътища за намаляване на деградацията на сигнала в минимизацията на реактивната природа на усилване. Повечето от съвременните електрончици едва ли биха се съгласили с такъв подход. Според Кондо те първо разрушават сигнала, а после се опитват да го възстановят. Преминавайки през аудиосистемата музиката става отвратителна, неузнаваема и груба. Увеличаването на нивото на сигнала не е в състояние да възстанови нейната красота. Както не можеш да подсладиш горчивия продукт със захар, така и загубената информация не може да се възстанови в оригинала, независимо от това какво утвърждават различните теории за тонално „подобряване“ и корекция на грешките.