Лакиран диск

При производството на грамофонни плочи звукът от магнитната лента първо се записва върху лаков диск, lacquer в американската терминология или acetate в старата европейска терминология. Обикновено това е алуминиев диск, покрит с нитроцелулозен лак. Самият процес представлява механично изрязване на пистата върху лаковия слой с помощта на корундова фреза. Предварително се изрязва тестова пътечка, която се изследва под микроскоп за контрол на качеството.

Ацетатът е предимно едностранен, изглежда като нормална плоча и може да се възпроизвежда на обикновен грамофон, но е крехък и бързо се износва – защото предназначението му не е да бъде дълготраен носител на музика. Той се използва от звукорежисьори, продуценти и самите музиканти, за да преценят как точно ще звучи записът след прехвърлянето му на винил и да направят необходимите корекции: по отношение на нивото, тембъра и т.н.

Ацетатите са еднократна продукция: процесът е тромав, самият диск струва много пари, а след като се постигне желаното звучене, вече няма нужда от ацетати. Понякога ацетатите се произвеждат с рекламна/демонстрационна цел, като заместител на плочата, без да се преминава през всички стъпки за създаване на плоча.

Всеки ацетат е рядкост поради единичните количества, които съдържа, и ако представлява нереализирана версия или, още повече, запис, който никога не е бил издаван на винил, той може да достигне цена от хиляди долари. Много от невероятните музикални записи са оцелели само благодарение на ацетатите. Нещо повече, има някои наистина велики групи, които не са оставили почти нищо освен шепа ацетати. Например най-великата неизвестна британска група: ако бяха издали невероятния материал, който имаха на плочи тогава, през 60-те години на миналия век, историята на рок музиката можеше да бъде съвсем различна.

Мастер диск

След като звукорежисьорите са постигнали оптимално качество, се произвежда окончателен лакиран диск или мастер диск (soft master, master lakquer), който се използва за последващо производство. Той не само не трябва да се слуша, но и никога не трябва да се докосва, за да се избегне оставянето дори на най-малкото замърсяване върху него. Той се закрепва през централен отвор в специален контейнер, който предотвратява всякакъв контакт с работната повърхност на диска.

За производството на типична двустранна плоча са необходими два мастер диска, по един за всяка страна.

Матрица

Лакираният диск се обработва с разтвор на оловен хлорид, който след това се изплаква с вода, оставяйки само тънък слой върху повърхността. Върху диска се пръска разтвор на сребърен нитрат и след няколко секунди дискът се покрива с тънък слой редуцирано метално сребро.

Повърхността на диска вече е проводима и върху нея може да се нанесе електролитно слой от мед или никел, за да се достигне дебелината на матрицата до технологично приемливо ниво.

След отлагането на дебел метален слой върху мастер диска, самият диск се отделя, като обикновено се поврежда и се изпраща на боклука, а полученият метален негатив остава като единствен носител на фонограма. Всъщност с него може да се печатат плочи, но в случай на промишлено масово производство никой няма да го направи. Той се превръща в матрица или мастер („master matrix“, „negative master“, „metal master“, „master“, „father“), модел за по-нататъшно копиране.

За плочи с малък тираж обаче следващите етапи се прескачат и матрицата отива директно в пресата като щампа. Тираж от 300-2000 копия е напълно достатъчен за много съвременни плочи.

Позитивна матрица

Следващият етап от процеса е химическото отстраняване на нестабилния, бързо сулфидиращ се сребърен слой от матрицата. След някои процедури за предотвратяване на залепването към копието матрицата е готова за електролитно клониране: от една уникална негативна матрица се правят няколко позитивни матрици (positive matrices, metal mothers, mothers) – метални близнаци на лаковия диск. Позитивните матрици се полират, за да се подобри запълването с винил на производните пънчета за по-нататъшно пресоване.

След това майките се изпращат в различни фабрики, където се извършват всички по-нататъшни операции. Ето защо плочите с една матрица като техен прототип могат да звучат различно в зависимост от производствения завод, особено ако единият завод е във Великобритания, а другият – някъде в Мозамбик.

Щампи

Тъй като майките нямат крехкостта на лаковия диск, вече е възможно да се копират лесно по същия електролитен метод много щампи, щампери – щампи-негативи, които ще работят директно в пресите, които печатат плочи. В златните дни на звукозаписа е било позволено да се направят 3-500 плочи на един щампер, сега се счита за нормално да се направят няколко хиляди. Въпреки това, дори в най-добрите времена, нормата на изработка от един щампер може да бъде пренебрегната, за да се получи каймака на търсенето на популярни плочи. Класически пример е Rolling Stones -Sticky Fingers, за която аудиофилите знаят колко е трудно да се намери наистина безупречно копие.

Смята се, че от една негативна матрица могат да се направят 6-10 майки и от всяка майка – 6-10 щампи, но очевидци твърдят, че дори през 60-те години на миналия век тази норма не е била спазвана. Например Джордж Бетис, който е работил като инженер по мастериране на дискове за DECCA от 1957 до 1972 г., разказва за около 80 щампи от една майка за популярни плочи.

Трябва да ви напомня също, че за плочите на The Beatles например двуцифрените или дори трицифрените номера на mothers и stampers са нещо обичайно.

Плочите

Получените щампи се закрепват в преса, между тях се поставя сандвич от винилова пита с по два етикета от всяка страна, цялото се пресова в сто тонова преса при 130-150°C, след което следва охлаждане на щампите със студена вода и след половин минута излиза втвърдената LP плоча.