Ревю за AN M6 Phono/Tomei Kensei от Stefan Gawlick
Гарантирано е, че ще засегнете някого по погрешен начин, когато става въпрос за Audio Note – но това прави слушането на предусилвателя Level 6 и усилвателя на мощност Audio Note Tomei Kensei още по-вълнуващо.
Като автор, който обича музиката, или като почитател на музиката, който обича да пише, щом споменете Audio Note, можете да се откажете още преди да сте написали първите няколко букви. Виждате ли, никога няма да угодите на всички. Например, ако споменете за фантастичното качество на звука, то някои технически грамотни хай-енд любители със сигурност ще заявят, че не е отчетен обширен диапазон на чуване, като се предполага, че горният праг на чуване е в най-добрия случай 10 килохерца. Ако пък критикувате някои аспекти на техническото изпълнение, всички останали ще ви обвинят, че явно не разбирате цялата концепция на музиката, и ще ви предложат да вземете трите си тестови диска и да отидете да се затворите в мазе без прозорци – и може би да останете там завинаги. Ако сте възхитени от самите устройства, високите им цени ще доведат до обвинения в пристрастна критика с мотива, че раболепничите пред производителите. Но тогава, ако критикувате цените, ще бъдете упрекнати в дребнавост и завист, защото явно не сте могли да си позволите тези устройства (което всъщност е вярно!) и затова просто искате да ги злепоставите. И така! Изложих основните условия за моята статия. Със сигурност ще ми кажат, че съм сбъркал всичко, затова си давам картбланш и просто се наслаждавам на свободата да излагам каквото си искам. Великолепно! Сега можем да пристъпим към по-подробно разглеждане на комбинацията Audio Note Tomei Kensei и M6.
На няколко пъти съм изпитвал удоволствието от устройствата на Audio Note. Първият път беше една малка система от първо ниво, която ме впечатли изключително много. Следващият път слушах различни нива на сравнително евтините тонколони AN-E, представящи се на доста близко ниво до много по-скъпите си братя и сестри, което ме натовари с много размисли. Третото ми преживяване беше един следобед, в който слушах четирикомпонентния супер CD плейър на самата компания в подходяща обстановка на Audio Note, който за мен от емоционална гледна точка си остава връхна точка при възпроизвеждането на компактдискове, стояща с глава и рамене над останалите (нещо, което също притесни доста хора).
Но все още не бях успял да тествам подробно скъпите компоненти. Затова бях развълнуван, когато бяха обявени реален предусилвател от ниво 6 (Level 6 Balanced Phono) и тежък усилвател на мощност (безобразно скъпият Audio Note Tomei Kensei). И двете устройства, които със сигурност са далеч извън моя ценови диапазон, в най-добрия случай попадат някъде в средата на ценовата листа на Audio Note.
Запитах се: Как мога да организирам тази среща, така че да е обективна, да е справедлива към устройствата и техния производител и да предостави на вас – моите скъпи читатели – възможно най-пълна картина? Предвид ситуацията, постъпих по следния начин: Разговарях подробно с немския дилър Stefan Wörmer, обсъдих няколко въпроса със собственика на фирмата Peter Qvortrup и накрая реших, въпреки че и двамата мъже очевидно са приятни, че те няма да имат непременно никакво влияние върху останалата част от живота ми (тъй като не се издържам като писател!). Затова ще пиша честно за опита си от слушането на устройствата в две различни стаи и с три различни вида тонколони. Реших, че няма да има значение, ако производителят, търговецът, редакционният екип или някой от читателите реши да спре да ми говори след това. Ако си дам картбланш и свободата да пиша каквото си искам, тогава ще постъпя правилно.
И двете части на комплекта оставиха трайно първо впечатление, когато ги разопаковах: само усилвателят на мощност беше достатъчно тежък, че гърбът и ръцете ми ме огорчаваха няколко дни след това. Това обаче не е критика, а просто факт, като се има предвид, че ако си купите такава система, тя ще бъде инсталирана за вас.
Двата усилвателя бяха свързани в моята стая за музика чрез приложен симетричен кабел Audio Note, с надеждния ми Mark Levinson No. 390s, работещ нагоре по веригата, и с моите високоговорители Sky-Audio Verdade, включени в самото начало. Но първо, едно малко предупреждение: ако някога искате да тествате тези усилватели, уверете се, че те са добре загряти. Те работят много по-добре след 30 минути, отколкото когато са току-що включени. Не съм сигурен защо точно това е така, но през 20-те години, в които пиша за всичко, свързано с хай-фи, никога не съм срещал усилватели, които да реагират толкова чувствително на това. И двата усилвателя трябва да се поработят известно време, преди да покажат истинската си стойност.
Първо, квартет Panocha свири ранни струнни квартети, композирани от Antonín Dvorák. И това, което чух, отказа да се вмести в която и да е от обичайните ми матрици за оценка. Всичко, което мога да ви кажа, е, че в този конкретен момент пространствената дефиниция на звуковите събития изглеждаше донякъде разсеяна, виолончелото можеше да бъде по-пъргаво в най-ниските диапазони и цялото изпълнение изглеждаше силно нюансирано в тонално отношение, но изключително интензивно. Продължаваме напред; двата усилвателя обаче не ме улесняваха да прескачам напред, тъй като музиката беше просто твърде интересна. Обикновено бързата ми проверка на критичните точки (слушане, формиране на мнение и прескачане на следващото парче) не се получи и аз останах там, където бях: слушах. Просто не можех да определя с пръст какво точно ме завладява, а разбиването на възпроизвеждането на отделни дисциплини ми се струваше непродуктивно. Затова продължих и в крайна сметка слушах квартетите на Бетовен в изпълнение на Takács Quartet, клавирните концерти на Бетовен в изпълнение на Arturo Benedetti Michelangeli, оперите на Mozart под диригентството на René Jacobs, “ Salome“ на Strauss под диригентството на Zubin Mehta и накрая „Parsifal“ под диригентството на Thielemann. Излишно е да казвам, че нощта беше много дълга.
Със сигурност споделяте вълнението ми от това, но моето „описание“ не е съвсем полезно. Затова ще се опитам да разбия този обикновено недостъпен разказ на отделни точки, дори и да го събирам на парчета, пропускайки самия смисъл на цялото нещо.
Слушайки от „техническа“ гледна точка, няколко момента се открояваха. Първо, тази система направо пренасяше музиката в стаята. Беше невъзможно да избягаш от нея. Останах с ясното впечатление, че леките сесии за слушане всъщност няма да са опция. Това е така, защото музиката се възпроизвеждаше пространствено много напред. Гласовете и музикантите идваха точно до мен; нямаше безопасно разстояние за звукорежисьора. Отделните звукови събития бяха възпроизведени в по-голям мащаб, не с остра като бръснач дефиниция, а заобиколени от един вид „енергийно пулсираща аура“. Знам – този избор на думи е изключително странен – но мисля, че разбирате точно какво имам предвид. Не просто бях осъзнал съществуването и качествата на тоновете, по-скоро те сякаш наистина бяха живи.
Нещо повече, и това е специален момент, всеки звук беше триизмерен – всеки имаше почти физическо тяло, пространствена дълбочина, която беше също толкова добре дефинирана към задната част. По този начин хубавият запис на струнен квартет се усещаше не толкова като обичайния поглед към студиото, а повече като частно изпълнение в хола, с източници на звук, които буквално можех да обиколя и да разгледам от всички ъгли. Колкото по-сложна беше музиката, толкова по-впечатляваща ставаше тази нова реалност. С “ Parsifal“ се разхождах из музикална градина, в която можех да преоткрия музиката, като се разхождах из нея.
Тогава имаше впечатляващият поток, който тези усилватели постигат, енергичното и завладяващо тоново богатство, което никак не прилича на лампово звучене – вече имате ясна представа за това, което тези усилватели могат да постигнат у дома.
И все пак за Петер Квортруп това богатство е резултат от една много линейна, ясна и ефективна концепция, реализирана с най-добрите и, което е още по-важно, правилните съставки. От съществено значение тук е използването на триода 211 във всички негови усилватели от най-висок клас, което му позволява да изгради усилвател с минимален брой стъпала и коригиращи контури, както и с приемлива изходна мощност. Един 300B очевидно би осигурил по-малка мощност, докато по-силен 845 би осигурил по-голяма мощност, но би изисквал още едно стъпало за обработка на сигнала, което би усложнило и обезличило схемата. А очевидно тази концептуална простота е точно това, което се изисква, за да се генерира такова директно и кристално качество на звука.
Друга важна част от този съюз и идеален партньор е предусилвателят Level 6. Подобно на Audio Note Tomei Kensei (ниво 4), M6 също е продукт от ниво 4. Тъй като обаче Китай е един от основните пазари на Audio Note, а числото 4 е нещастно там, те просто го преетикетираха. Ако смятате, че това е объркващо, трябва да разгледате пълната ценова листа на Audio Note от 184 страници!
Audio Note Tomei Kensei и M6 продължават да работят, както е описано по-горе, когато са свързани към други тонколони. Дори с малките Spendor S3/5SE, доста несъответстващи, те все пак успяха да накарат двете тонколони напълно да „изчезнат“, предоставяйки изпълнение, което звучеше далеч отвъд възможностите на малките двулентови тонколони със затворена кутия. Тези малки мониторни тонколони на BBC някога са звучали сравнително „големи“ и „невидими“ само с Gryphon Antileon и голям стерео усилвател Pass. Този експеримент също така до голяма степен отговори на въпроса дали 20 вата на канал са достатъчни. От чисто аритметична гледна точка са ви необходими повече, за да накарате тези малки ватови унищожители наистина да работят. Но на практика двата регулатора за силата на звука, предназначени за всеки канал, никога не преминаваха 12 часа.
Както можете да видите, аз съм малко объркан. Това се дължи на факта, че, от една страна, при техните цени за закупуване, тези два усилвателя имат някои свойства, които си заслужава да се опитат: свързани със звука свойства, които се отклоняват далеч от неутралната основа, отделни контроли за силата на звука, отделни за всеки канал, които всъщност са равномерно разположени, но определено биха били по-лесни за използване със скала на предния панел и незащитен комплект от отворени лампи, което може да представлява проблем, ако имате деца или домашни любимци.
И все пак, от друга страна, това комбо предоставя музикално изживяване, което просто не можете да получите никъде другаде, нито за любов, нито за пари – Ако сте почитател на този емоционален подход към музиката и ако не ви се занимава да знаете колко сантиметра е втората стойка на виолата зад първата. Ако единственото, което ви интересува, е музикалното преживяване, магията, гъшата кожа, това да останете без думи и да бъдете убедени веднага да зарежете телевизора, тогава не се сещам за нито една алтернатива.
https://www.fidelity-magazine.com/audio-note-tomei-kensei-and-m6/