Широкият асортимент на Audio Note, който почти е труден за проследяване, предлага множество устройства във всички ценови класове. Този път посягаме високо към рафтовете на британските компактни тонколони и избираме за тест изключително интересната двулентова тонколона AN-K/SPx SE заедно с подходящите стойки AN-K.
Няма какво повече да се каже за Audio Note, а и аз бих се нарекъл ценител на марката. През последните години през ръцете на теста ми преминаха интегралният усилвател Cobra, усилвателят на мощност Vindicator 2A3 и предусилвателите M1 Phono и M2 Phono, а аз самият дори притежавам някои от тези устройства. Със сигурност Audio Note се възприема от хай-фи публиката предимно като производител на лампови усилватели, което вероятно се дължи на оптичните, тактилните и, разбира се, звуковите предимства на нажежените стъклени лампи сами по себе си. Те просто могат да бъдат фотографирани и представени много красиво. Същото важи и за нашите интелигентни тестови обекти, а именно компактните двулентови тонколони Audio Note AN-K/SPx SE.
Във вселената на Audio Note загадъчните съкращения в имената на устройствата, разбира се, имат своето значение и бих искал да направя кратък опит да хвърля малко светлина върху тях за непосветените. Озвучителните тела са от сериите K, J, E и AZ, като буквата показва освен всичко друго и размера на корпуса. Нашата серия K е най-малкият, най-компактният размер на корпуса, който с площта си, приблизително колкото лист хартия А4, поставен напречно, и височина под 60 см, със сигурност може да бъде описан съвсем накратко като пълноразмерна тонколона, въпреки че такава тонколона, разбира се, не би имала място на етажерка! Съкращенията след това писмо определят какво Audio Note е вградила по отношение на кабелите и кросоувърите и както обикновено, едва ли има граници за техническата сложност на островитяните. Началното ниво на K-серията се нарича D, следвано от LX, SPe и накрая нашата SPx SE. Само като допълнение трябва да се спомене, че цената се умножава, като се изкачва от най-ниското ниво D до най-високото ниво SPx SE, и накрая се озоваваме на ниво 4 от системата от нива на британците, която се простира абсолютно от 0 до 6, като 6 бележи горния край на (възможния) флагман, където устройствата обикновено се предлагат с шестцифрени цени.
Нашият AN-K/SPx SE има три четвърти инчов куполен високочестотен високоговорител и осем инчов нискочестотен високоговорител с покрит хартиен конус и медна звукова бобина, завинтени в затворен корпус, изработен от брезов шперплат и висококачествен гланцов фурнир с почти 20 литра нетен обем. Кросоувърът се намира вътре в корпуса, вложените бобини са сребърни, а вътрешното окабеляване се състои от – разбира се – AN-SPx. Audio Note определя чувствителността на тази шестомна тонколона на 90 децибела на ват и метър и препоръчва усилвател с изходна мощност поне седем вата. Качеството на изработка, между другото, е превъзходно, както може да се очаква за тази цена. Край. Толкова за прозаичните технически факти, които естествено водят до въпроса защо човек си купува компактна тонколона за 14 000 евро, вместо да вкара в хола си пълноразмерна подова тонколона с размерите на хладилник. Отговорът, разбира се, е колкото прост, толкова и логичен: Audio Note AN-K/SPx SE е идеалното решение за по-малки помещения, но, разбира се, е положен огромен труд, за да се извлече максимума от това тяло. За да се убедя в това, изпробвах различни ситуации в дневната, но за това по-късно. Защото все още липсва още една съставка.
Тъй като от съображения за качество на звука ще внимаваме да не натъпчем тези красиви ценности в рафт или да ги поставим на друга подходяща повърхност, разбира се, е необходима подходяща стойка за тонколони, която да повдигне високоговорителите на височината на ушите и да осигури стабилна позиция. Audio Note има подходящо предложение под формата на стойките за тонколони AN-K, които се предлагат в черно или бяло, като клиентът може да избира между матово и гланцирано покритие. Чифт от тези стойки струва 930 евро. Доставя се съответното количество оловни сачми, които трябва да се напълнят във всеки от четирите крака. Полученото голямо тегло на тези части, които трябва да бъдат сглобени от самия горд собственик, гарантира, че стойката не се клати и не дава възможност на резонансите да се появят. В зависимост от повърхността в резбовите втулки в основната плоча могат да се завинтят крачета или шипове, за да се вкарат стойките чисто “ на повърхността“.
Всеки, който познава Audio Note, знае колко важна е за него концепцията за свързване. Разбира се, можех да помоля Стефан Вьормер да ми предостави цялата гама от кабели, източници и усилватели за пълен системен тест, но точно това не исках! Всеки моряк, мореплавател или поне човек с афинитет към морето познава навигационния метод на кръстосания пеленгатор, който исках да приложа тук в преносен смисъл. С други думи, исках да се запозная с тези тонколони с различни източници и усилватели, за да получа възможно най-обективна представа за техните качества. По този начин по същество преследвах идеята, че едва ли някой – независимо колко е ентусиазиран от дадена система на Audio Note – ще реши веднага да си купи цялостна система на марката след едно прослушване – но, разбира се, може и да греша за това. В края на краищата, това бързо може да означава финансови разходи в средния пет- или дори шестцифрен диапазон, още повече, че всеки, който лови риба в тези води, вероятно има съществуваща система у дома, която е по-вероятно да замени единица по единица. Така че какво може да бъде по-очевидно от това да се започне с тонколоните? И така, как се справят нашите тонколони Audio Note в среда на външни играчи?
Ключова дума среда: тествах тонколоните в две стаи. От една страна, във всекидневната с площ от около 36 кв. м, към която граничи отворена кухненска зона с площ от около 16 кв. м в Г-образна форма „зад ъгъла“. Само с неохота и мърморене моите Dynamikks! Модел 12 неохотно бяха преместени от първоначалните си позиции в далечните ъгли на стаята, за да се освободи място за Audio Notes. При тази ситуация в стаята е необходимо много материал, за да се изпомпва музика в стаята, особено в долните октави. От друга страна, преместих цялото оборудване в кабинета си с площ 18 кв. м и наклонен покрив.
Настройката беше сравнително безпроблемна, независимо от помещението за слушане. AN-K/SPx SE толерираше близката стена в задната си част и свиреше напълно без дрезгавина на разстояние между 20 и 50 см. На разстояние от около един метър от задната стена основният звук стана малко прекалено тънък за моя вкус, особено в по-голямата всекидневна. Промених разстоянието между основата между два и два и половина метра с разстояние за слушане от три метра и сравнително силен ъгъл спрямо мястото за слушане.
Що се отнася до усилвателя, Audio Note първоначално бяха задвижвани от Almarro A205A MkII, малък лампов усилвател, който произвежда малко под пет вата от един пентод EL84 на канал в псевдотриодна схема. Това е номинално малко под препоръчаните от Audio Note седем вата, които ми се сториха доста академични в този мини диапазон на мощност. До високи стайни обеми тази връзка работеше много добре в слушателската стая с площ 36 квадратни метра, дори басите и ниските честоти имаха достатъчно съдържание. Единствено при възпроизвеждане на хард рок дискове с висока сила на звука басът стана малко размит и омекна, защото сега моето малко Almarro сякаш достигна границите на възможностите си. Затова бързо го смених с взетия назаем от един приятел Audio Note OTO Line PP с мощност около девет вата, която получава от своята push-pull схема. Така че сега тонколоната на Audio Note все пак се сдоби със собствена електроника. Шега ли е това или има нещо зад това? И наистина, сега всичко беше наред и в динамичен план. Нискочестотният високоговорител получи необходимия контрол, а по отношение на силата на звука винаги имах усещането, че разполагам с достатъчно пространство. Сега, тези фини тонколони, разбира се, не са глупави хулигани и много лошо, че трябва да бъдат постоянно измъчвани по този начин. Но това, което трябва да се направи, трябва да се направи, както казваме тук, на север.
В крайна сметка преместих цялата конфигурация нагоре и превърнах кабинета си в стая за слушане без повече шум. Но „безцеремонно“ е леко подценяване, това начинание ми отне цял следобед. Но пък си заслужаваше! В тази среда от около 18 квадратни метра AN-K/SPx SE се чувстваше много по-уютно и целият звук ми се стори много хармоничен. Някои от вас може би са запознати с този ефект на “ фиксация“. От най-ниската до най-високата октава звучеше много хармонично и балансирано, без определени регистри да изглеждат прекалено подчертани или недоизказани, изпитах неутралност в най-добрия смисъл на думата, но с вътрешно настроение и без никаква скука.
Също така в тази среда комбинацията с Audio Note OTO Line PP ми хареса малко повече, отколкото с Almarro, дори и при значително по-умерени нива на слушане, отколкото преди. Струваше ми се, че лекото увеличение на мощността и особено малко по-високият коефициент на затихване на OTO от същия производител се отразиха значително благоприятно на контрола и прецизността на ниските честоти. Сега вече наистина можех да се отдам на музика, а какво по-естествено от това да си пусна музика от острова.
Шедьовърът Strangeways, Here We Come на The Smiths (Rough Trade, 1987 г.) например ме зарадва извънредно много със страхотната си фина динамика и интензивност на инструменталните цветове, без никога да се обезцветяват. „Death Of A Disco Dancer“, „Girlfriend In A Coma“ или „Unhappy Birthday“ ми се сториха толкова автентични и музикално „отпуснати“, че буквално бях във възторг. Но и при други музикални образци се наблюдаваше отново и отново същият ефект: тази тонколона сякаш по някакъв начин добавяше „екстра“ от вътрешна динамика и богатство на цветовете към възпроизвеждането, но все пак се въздържаше от каквато и да е измама – доколкото можах да преценя.
Но и „Четирите годишни времена“ на Вивалди (Yehudi Menuhin, His Master’s Voice, 1985) също беше много забавна, както и всяка друга музика. Аудиозаписите имаха тенденция да бъдат леко „от тази страна“ на границата между топло и аналитично, без никакъв намек за острота. Въпреки това тази тонколона имаше много висока разделителна способност, беше жива и притежаваше известна суверенна „непринуденост“, която гарантира спокойно продължително слушане. До известна степен тази основна характеристика ми напомни за интегралния усилвател Cobra на Audio Note, който тествах преди време. Сигурно става въпрос за едни и същи гени.
СТАНОВИЩЕ
Audio Note AN-K/SPx SE заедно със стойките AN-K са скъпо, но вълнуващо предложение за тези, които искат да извлекат звуковия максимум от условията на околната среда в малки и средни помещения. Тези тонколони са напълно безкритични към разположението, свирят изключително балансирано и неутрално, но в същото време много фино, с високо вътрешно напрежение, което сякаш винаги придава на всеки звук малко допълнителна енергия. Не е задължително тонколоните да са от една и съща компания. Но това със сигурност не би било грешка.
Ревю за AN-K/SPx SE