Отвъд границите на hi-fi

Ревю за Ongaku/Jinro

За да бъдеш щастлив, ти трябват три неща: необезпокоявано място. Прилична музикална колекция. Пълна торба с пари. И като допълнение: пряк път до целта.

Иглата се спуска в канавката. Музиката започва да звучи. И още с първите ноти в главата ми се оформя дума, която трябва да запиша незабавно. Това е английска дума, както често се случва, и тя пасва като пословична ръкавица. Името на играта е: „rich“. И така, добре дошли в маслената страна на живота. Добре дошли в света на Онгаку. Добре дошли в света, в който парите нямат значение. Или поне не голямо. Ако трябва да си поемете дълбоко дъх за шестцифрена сума и „да помислите за момент“, преди да я махнете, наистина сте на грешното място. Аз все пак оставам. Защото съм поканен. За да слушам Ongaku. И да взема Онгакумит. Имам късмет. В продължение на няколко дълги седмици мога интензивно да изпробвам, да слушам и да преживея една истинска легенда на ламповата сцена – без да се притеснявам дали някога ще мога да си позволя това бижу. Поне на това тайно се надявам. Може би има опасност от пристрастяване. За да съм на сигурно място, ще си запиша „богат! – този път с три възклицателни знака.  Ongaku е най-големият и определено най-скъпият интегрален усилвател на Audio Note. Той е изпълнен до горе със сребро и е пълен със суперспециални компоненти. Много от тях не са достъпни дори в рамките на хардкор ламповата DIY сцена (която е пословично мърмореща за това как можете да си сглобите това и онова сами „без никакви проблеми“ и разбира се „много по-добре“). Не и за пари и добри думи. Съжалявам, скъпи момчета спойкаджии, но Ongaku се предлага само от Audio Note. За добри пари, разбира се.

Само думите не са достатъчни. Добри думи? Намерих ги отдавна. Защото вече отново седя на дивана, слушам “ Ongaku“ и не мога да се въздържа от повтарящата се доволна усмивка. Просто се чувствам твърде добре. Музиката тече през мен, завладява ме и от време на време проектира няколко думи директно върху бележника ми. И така, да се върнем към първата нота. Разбира се, “ rich“ на немски означава и „богат“ в паричен смисъл. Но вярвате или не, не това имах предвид тук. Защото в приятния смисъл на думата терминът означава и „богат, пищен, разкошен“ – и точно това ми изскочи тук. Съществен, мощен, богат – това са ключовите думи, за да се доближим без задръжки до същността на Audio Note Ongaku. Хълцането никога не е било добро слушане на музика, да не говорим за слушане на Ongaku. Въпреки това през следващите няколко седмици от време на време ще си давам сметка колко всъщност струва Ongaku. При мисълта за деветдесет и пет хиляди евро обаче не се усмихвам, а винаги само се смея на себе си за кратко. Такава сума за един „усилвател“, погледнато по принцип и с последни остатъци от разум, е чиста лудост. Но откога музиката и удоволствието от нея имат нещо общо с разумността? Тези, които наистина слушат музика интензивно, искат да я преживеят и да й се насладят, искат да имат „своите“ музиканти със себе си или да се оставят да бъдат отнесени в странни, нови, непознати и вълнуващи светове. Аз, например, обичам да се увличам. Между другото, в японския език “ ongaku“ означава музика. От друга страна, какво означава името Jinro, остава неясно за мен и до днес. Но аз не задавам повече въпроси. Това не е толкова важно в конкретния случай. Много по-важно е да се знае, че Jinro е по-малкият брат на големия Ongaku. И че Jinro много прилича на големия си брат, както визуално, така и технически. Особено важно за тези, които трябва да внимават малко с парите си: Jinro е сравнително евтин – 20 000 евро. В замяна на това обаче той е, казано много просто, не сребърно, а медно момче. Докато Ongaku има възможно най-високото съдържание на сребро на всеки ъгъл и всеки компонент идва от самия връх на рафта на AN, Jinro има повече мед, отколкото сребро и технически сравними компоненти в по-прост (но все пак супер благороден) дизайн. Собствената система „Level“ на Audio Note с удоволствие предоставя информация. За ориентация: Ongaku представлява ниво 5, Jinro – ниво 3.

В този момент бих искал да отбележа, че вече съм чувал наистина отлична музика с компоненти от ниво 1. От друга страна, компонентите от ниво 5 или 6, например невероятната комбинация от CD във FIDELITY № 4 (брой 6/2012, стр. 74 и сл.), са наистина опасни. В смисъл на „опасно добри“. Audio Note „Петици“ и „Шестици“ и до днес резонират с мен, в положителен смисъл. Те са се запечатали в аудиофилската ми памет като почти разширяващи съзнанието или поне установяващи стандартите преживявания – интересно, изключително в музикален план, като устройства за музика, никога „само“ като hi-fi оборудване.    Може би вече съм споменавал това на друго място, но ако търсите показен дизайн, печелещи тестове чудовищни стойности или дори само образцова ергономичност, Audio Note не е непременно правилният адрес. AN се занимава с върхови музикални постижения, които могат да бъдат лесно постигнати и достъпни в рамките на огромното продуктово портфолио чрез системата за практическо ниво, но не и измерени. Така че сега отново ниво 5, този път с Ongaku. Не съм разочарован. Звуковото изживяване е просто въодушевяващо, дори – и отново – с музика, която всъщност за мен не е добра. Това е още едно очарователно нещо: при наистина изключителни аудиосистеми можете да изпитате и почувствате и музика, която всъщност не ви харесва. Тук, във Франкфурт, например, слушам музика на флейта, фрий джаз и Роджър Уотърс – наистина не са моите предпочитания. И въпреки това намирам за напълно вълнуващо да „надникна“ в съответния запис, да се вслушам в мелодиите или изобщо да ги разпозная. Можете да се досетите: Това, което е особено завладяващо, и тук трябва да се обърна към хай-фи за момент, е колко свободно звукът, музикалните събития се отделят от високоговорителите, колко далеч се простира виртуалното пространство назад и настрани, просто отричайки стените на стаята. И после тези гласове. Тези гласове! Никога досега не са се чували толкова добре! Изобщо, цялото богатство от звуци и най-фини детайли, които Ongaku перфектно и с голям замах вкарва в помещението, отново и отново формира завладяващ музикален космос. Но това не е само Ongaku. Тук, разбира се, вдъхновява цялата система, като се започне от двата грамофона (и двата изцяло от Audio Note, нищо чудно), които са отлично настроени максимално, изключително тихи и превъзходни. За съжаление, в момента няма адекватен цифров аналог. Затова краткото преминаване от аналогов към цифров режим е донякъде отрезвяващо и в двата смисъла. Ясно се забелязва известно разминаване между музикалния източник и Ongaku. Усилвателят би могъл да достави много повече музика, ако само източникът беше по-енергичен. Но той звуково не е такъв.  По принцип е фантастично колко ясно Ongaku показва разликата в нивото между източниците. В екип с гореспоменатото страхотно CD комбо от Audio Note вероятно бих искал да се преместя тук веднага. След първите си уроци по Ongaku (усилвателят очевидно облагородява всичко, което има отношение към него, с подходяща дума) обаче съм на път за вкъщи. Запазих преживяното като нов опит от пето ниво. Внимателно опаковам Ongaku в колата след фазата на охлаждане. След това внимателно опаковам Jinro в колата. Внимателно пътувам обратно към Мюнхен. Небрежно се обаждам на някои доверени лица и обявявам фестивала Ongaku за открит. Няколко часа по-късно внимателно изваждам Ongaku и Jinro от колата. С нетърпение очакваме предстоящия уикенд. Спокойно ще свържа двата усилвателя с правилните тонколони и правилните източници. Свързването на Ongaku, това ще бъде забавно.  Но засега от това няма да излезе нищо. Не и през първия уикенд на Ongaku. Колегата Врзал е станал неспокоен и се е регистрирал без повече да слуша Ongaku. МВ идва от Берлин утре. Добре, защо не. Споделено удоволствие, двойна… работа?

Накратко: този уикенд ще намерим подходящи цифрови и аналогови източници (CD устройство/DAC комбо от Audio Note, грамофон от EnVogue и – разбира се: Audio Note) и ще слушаме много добра, нова, интересна музика чрез тях. Въпросът за тонколоните е малко в задънена улица. На първо място, свързваме каквото е налично, включително и това, което всъщност е „невъзможно“. Да, ние сме подли и несправедливи и със сигурност ще съжаляваме малко по-късно.  Ongaku произвежда стабилни 20 вата на канал. Това е повече от достатъчно за високоефективни и лесни за управление озвучителни тела, но е малко недостатъчно за „модерни“ тонколони. В крайна сметка позволяваме на Stereofone Dura да остане на място. Засега. Dynavox Imperial ще внесе голяма промяна след няколко дни. А господин Х от дистрибутора Y ще донесе колоните си Z чак в сряда, те биха могли да си подхождат добре с усилвателя… „О, нека просто продължим да слушаме музика. Знаете ли вече тази плоча?“ Уикендът свършва за нула време. И поне носи осъзнаването, че дори и с неоптимални тонколони, Ongaku оставя да говори само музиката, а не системата. Наистина невероятно. Определено отвъд границите на hi-fi! Няколко дни по-късно се изказва и по-малкият брат. Накрая. Отсега нататък редувам Ongaku и Jinro – да, така се получава. И това си продължава да е очарователно. При което очарованието на двата усилвателя, трябва честно да кажа, по никакъв начин не произтича от външния им вид. Италианците, например, могат да се справят с това много по-добре. Предимството: затварям очите си още по-бързо, когато слушам музика. От действителните специалитети на Audio Note така или иначе няма какво да се види. Но можете да го усетите в ръцете си: контролът на нивото, шедьовър на изкуството на сглобката, изисква доста силна ръка. Дистанционно управление? Не, господине. Това, което получавате обаче, е продукт, който е „ръчно изработен в Англия от Audio Note“ с невероятна вертикална интеграция. Когато наскоро с Roland Kraft посетихме фирмата, която е толкова незабележима отвън (доклад във FIDELITY № 11), бяхме наистина изумени. Наред с други неща, видяхме няколко метра рафтове, в които половин дузина иначе напълно оборудвани Ongaku чакаха само подходящия силов трансформатор, разбира се, от собствено производство. Така да се каже, метри рафтове за Ongaku.  Какво всъщност казва Jinro за общата фиксация върху големия брат? Ами, в дните на Jinro той съвсем не се впечатлява от грандиозното му представяне и се представя като абсолютен първенец. Възможно ли е Jinro да прави музика на сравнимо ниво в подходяща среда? Тази (почти кощунствена) мисъл се появява, когато нямаш Ongaku, с когото да се сравниш. Едва тогава се научаваш да класифицираш наистина изключително ярко изразения талант на Ongaku да представя и най-малката информация по фантастично фин начин и да я интегрира с перфектна, безгранична динамика.  Боже, това наистина е най-богатата звукова картина, която някога съм преживявал от тази страна на Live. Но такъв перфектен баланс на директност – още веднъж: тези гласове! – и наситена плътност изисква и подходяща обкръжение. А плейърите за онгакумит са по-скъпи от плейърите за джинромит. Какво може да бъде по-очевидно от това да спрем да сравняваме двамата братя? Установяваме, че и медта, и среброто могат да повлияят положително на музикалното възприятие на слушателя. И това ни връща към разума: Jinro също „може“ да пренася музика, при това на толкова високо ниво, че слушателят изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение. Такова, което – подобно на Ongaku – продължава да има ефект дори след като музиката отдавна е отшумяла. А доколкото ми е известно, дълбокото вътрешно удовлетворение никога не е навредило на никого. Така че като разумна дългосрочна терапия срещу посредственото музикално удоволствие мога с чиста съвест да препоръчам и Jinro. Просто се уверете, че имате подходящо обкръжение, тогава ще получите правилното „богато“ усещане с Jinro. Разумно, с два от три възклицателни знака.

Няколко бележки за технологията

Концептуално, Ongaku и Jinro оперират с една и съща електрона схема, използвайки крайния триод 211 (също: VT4C или Elrog 211′ нов дизайн на д-р Schaffernicht’ Германия) в еднотактен режим. И двата интегрирани усилвателя имат два лампови токоизправителя от типа 5R4WGB’ в захранването, които – за разлика от познатите типове GLR за „малки“ триоди – могат да се справят със значително по-високо (работно) напрежение’ което в случая на 211 е повече от два пъти по-високо от това на 300B.

В захранващия блок за подаване на анодно напрежение се използва схема за удвояване на напрежението и LC филтриране (т.е. с помощта на филтърни дросели и кондензатори). След превключвателя за избор на вход и регулатора на нивото за звука във входното стъпало на Ongaku има двоен триод тип CV4068″, който е свързан като аноден повторител и RC междустъпална връзка (т.е. чрез висококачествен прехвърлящ кондензатор Audio Note) към драйверното стъпало“ двоен триод тип 6463″. Драйверното стъпало и крайната усилвателна лампа са свързани посредством междустъпален трансформатор, което означава, че като товар на драйверното стъпало се исползва първичната намотка на междустъпалния трансформатор – трудна и изключително сложна специална разработка на Andy Grove с бифиларна намотка за постигане на широка честотна лента. Този трансформатор е с абсолютно висок клас материал на сърцевината в Ongaku (50 % никел/желязо C сърцевина) и е изработен от сребърен кабел. Друга важна характеристика на този трансформатор е, че той не се нуждае от изравняващ импеданса (резистор) на вторичната намотка в обичайния смисъл, а работи директно върху безкрайния импеданс на решетката на крайната лампа. Доколкото разбираме Анди Гроув, в този случай липсва и обичайният резистор за утечка на мрежата, който де факто се замества от вторичната намотка на трансформатора. Ако искате да научите повече от Анди Гроув за трансформаторите, можете да прочетете статията на следния линк: http://www.ankaudiokits.com/agrove_interstage.html)

Крайната лампа 211 работи в режим на автоматично преднапряжение (автоматично преднапряжение на решетката  се получава чрез катоден резистор) на изходния трансформатор (също 50% никел/желязно C сърцевина, изработена специално за Audio Note), който също е навит със сребърен проводник със специално изолационно покритие, за да издържа на високи напрежения – изходните трансформатори за лампи като 211 не са въпрос за начинаещи! Първичното товарно съпротивление на изходния трансформатор не съответства на обичайните номинални стойности за 211′, а е избрано по-високо. Трябва да се обърне внимание и на баланса между нискочестотната и високочестотната характеристика, както и на капацитетите’ за да се постигне най-добрият компромис. Приложеното (работно) напрежение и допълнителният променлив товар са много високи тук, което не улеснява проектирането на този трансформатор. В миналото усилвателите от типа Ongaku и Jinro са били проектирани с малко по-висока мощност – около 23 W на канал. В същото време работното напрежение е намалено донякъде’ за да бъде удължен ресурса на лампите  тип NOS (стари 211 или 4242), които могат да бъдат използвани.

За разлика от Ongaku, Jinro използва двоен триод от общия тип ECC82 на входа. В драйверното стъпало се използва 7044. Възможни аналози са 5687 или E182CC за Jinro. Трансформаторите на Jinro са изработени от AN-„HiB silicon“-желязо и са навити с меден проводник съгласно Audio Notes Level 3. Audio Note набавя подходящо трансформаторно желязо от чужбина в съответствие със собствените си спецификации“, подчертава значението на качеството на материала и, разбира се, премълчава точния произход. Въпреки това те имат точна представа“ кои страни – те са само две – могат да осигурят необходимото качество. Тъй като двата усилвателя се различават по системата за вътрешно ниво’ има разлики и в други компоненти. Например Ongaku, който е класиран на ниво 5, използва Black-Gate електролитни кондезатори и сребърно-фолийни кондензатори, както и 2-ватови танталови резистори, докато Jinro използва 1/2-ватови резистори (освен ако не се изисква по-висока мощност) и кондензатори с медно фолио. Мрежовият трансформатор и филтрови дросели и в двата усилвателя също са проектирани като „HiB“ С-сърцевина.

https://www.fidelity-online.de/audio-note-ongakujinro/