Ревю за пълна система от 5 ниво

Когато бяхме в Брайтън, Питър ни покани да прослушаме домашната му система, състояща се от транспорт CDT Six, конвертор DAC Six, два моноблока Gaku-On и тонколони An-E Sogon. Противно на очакванията, вместо опера и камерен джаз – жанровете, за които обикновено се използват еднотактни усилватели – Питър пусна изключително тежка музика, като понякога увеличаваше силата на звука до оглушителни нива. Не се забелязваше никаква компресия, а на драйва и динамиката биха завидели и транзисторните стъпала.

Ето защо в този тест реших да не правя отстъпки за еднотактовия характер и избрах по-сложна музика. Макар че Ongaku, който ще слушаме, има само един триод 211 на изхода, докато Gaku-On има два паралелни, и беше много по-лесно да се справи с такъв нечовешки звук като „Split the Atom“ на Noisia. Този компактдиск, представен от Питър, също ще бъде инструмент в настоящото изследване. Но първо няколко думи за самата система.

Това, което е необичайно за транспорта CDT-Five, е, че той има трансформаторен лампов изход със захранване от кенотрон. Рядко срещано решение за цифрово устройство, но чрез него се постига изходно съпротивление от порядъка на 2 ома, така че според Анди Гроув, главен инженер в Audio Note, се повишава точноста на предаване на данни и качеството на кабелите не играят основна роля. Модифицираното устройство Philips CD Pro2LF с горно зареждане е окачено на пружинни амортисьори. Както при всички компоненти от ниво 5, вътрешното окабеляване е направено със сребърен кабел AN Pallas, а електролитните кондензатори са изключително Black Gate. Теглото на CDT-Five е около 22 kg.

Цифрово-аналогов преобразувател DAC 5 Special, известен още като Super DAc, също работи с трансформатори – първият, със сребърни намотки, приема входния сигнал, вторият, с сърцевини Super Mu, действа като преобразувател на ток/напрежение, а другият, със сребърни намотки, е в анода на изходната лампа 5687. В аналоговия филтър се използват дросели, също сребърни, и патентовани хартиено-маслени кондензатори с медно фолио. Самото преобразуване се извършва от внимателно подбрани чипове AD 1865 (18 бита, 44,1/48/96 kHz) В схемата няма свръхсемплиране или цифрови филтри, то е изключително лаконично, акцентът е върху качеството на компонентите. Аудиотрансформаторите, например, имат широчина на честотната лента от 5 Hz – 200 kgz.

Обновената и по-достъпна версия на Ongaku също е дело на Анди Гроув. Сигналът от превключвателя на входовете (пет чифта сребърни RCA конектори отстрани) отива към половината триод CV4608, след това се ускорява от драйвера Telefunken 6463 и от него през междустъпален трансформатор 1:1 с сърцевина от пермалой и със сребърни навивки – към решетката на изходните лампи. Както и в старата, класическа версия на Ongaku, това са 211 постояннотокови триоди с фиксирано преднапрежение. Устройството се захранва от два коентрона 5R4WGB.

Управлението на силата на звука е стъпаловидно, състоящо се от качествен превключвател и набор от танталови резистори. Те се използват и в усилвателните стъпала заедно с електролитни кондензатори Black Gate. Монтажът е с твърдо окабеляване, а сглобяването и запояването се извършват на ръка.

Audio Note е единственият производител, който произвежда един и същ модел тонколони в такова разнообразие от варианти. Към днешна дата има единадесет разновидности на системите AN-E с различни високоговорители, вътрешно окабеляване, терминали и кросоувъри. Версията AN-E Sec Signature, която виждате на снимката, разполага с 8-инчови високоговорители с конуси от конопени влакна, магнит Alnico и сребърни звукови бобини. Високочестотните високоговорители са с масивни фланци и специално импрегнирани копринени куполи. За левите и десните тонколони високоговорители са съчетани по двойки, а филтърните елементи са ръчно съгласувани. Тъй като медните кондензатори и въздушните бобини са изключително обемисти, кросоувърите са проектирани като изнесени модули, свързани към високоговорителите с три многожични кабела Sogon. Солидният обем на кутията, съчетан с обърнат назад рефлексен порт, позволява да се постигне бас от 18 -23 Hz (-6 dB). При чувствителност 95 dB тези системи могат да работят с 8W усилватели, докато с 27W Ongaku звуковото налягане може да се увеличи до максималното заявено ниво от 108 dB.

Нека ви напомня, че специалистите на Audio Note настоятелно препоръчват поставянето на тонколоните в ъглите на помещението, което ние и направихме. Такова позициониране се отрази на характера на баса – той се оказа дълбок, енергичен, но малко разтегнат, „гумен“ като субуфер. Макар че, трябва да кажа, че към края на слушането така необичайният за Audio Note характер не се забелязва толкова – или говорителите се възпроизвеждат, или ухото се адаптира.

Но средата и върхът са точно това, заради което меломаните обичат техниката на тази компания и са готови да платят такива пари за нея. На пръв поглед нищо особено, но след като сте слушали, изведнъж забелязвате изненадваща правдивост в предаването на събитието, което се е случило пред микрофоните. Особено ако става дума за звукозапис на симфоничен оркестър направен наведнъж, като например “ Carmina Burana“. Това наистина е вълнуващо събитие, а не скучно излъчване на концерт. Неведнъж ми се е налагало да се занимавам с оборудване на Audio Note на различни нива и всеки път съм имал впечатлението, че системата свири само за теб, а познатият запис звучи малко непознато, но ти се иска да го слушаш и слушаш. Питър смята, че всичко е свързано с трансформаторите, които предават самата енергия, а не ток или напрежение. Ето защо той ги използва навсякъде, включително в CD-транспортите и DAC устройствата. Изглежда, че в това има нещо вярно.

Разбира се, не може да се получи такова усещане, ако сцената не е настроена правилно. Въпреки приличното разстояние между тонколоните, виртуалните източници не се привличаха към тях, панорамата се запълваше изцяло, соловите инструменти излизаха на предна линия, а съвсем осезаемият фон създаваше усещане за дълбочина.

Друга интересна характеристика на системата е уникалната разбираемост в средния и горния диапазон. Уникална в смисъл, че можете да чуете всеки нюанс и най-малкия тембър, но всичко това прозвучава ненатрапчиво, няма усещане за прекален контраст. Освен това балансът не зависи от силата на звука, дори при високи нива на звука детайлите не изпъкват и не са размити. За пореден път се убеждавам, че високата чувствителност на тонколоната е голям плюс, независимо от мощността на усилвателя. В звука й ме привличат лекотата, микродинамиката, отличното чувство за ритъм. Но в правилната система, разбира се.

Не бих казал обаче, че всички жанрове звучат еднакво добре на тази система. Все пак за еднатактен усилвател с една изходна лампа динамичните контрасти са леко нивелирани, особено това се забелязва, но симфонични тути и резки изблици на Noisia с пренаситен спектър. Но в същото време отново не се губи разбираемостта, нито пък има някакъв намек за скованост.

Най-привлекателната характеристика на системата е, че не искате да я изключите, тя буквално ви хипнотизира със звука си, на който и диск да я поставите. За пореден път забелязвам, че Audio Note не свири музиката, а я възпроизвежда, малко по своему, но го прави майсторски, лесно и без усилие, с филигранна интонация и перфектна ритмична структура.

Озор на система на Audio Note от 5 Ниво http://www.salonav.com/arch/2013/07/050.htm