А как стоят нещата при Квортруп?
Питер развива собствен проект… и Дания се отказва от него. Дания е една от най-малките държави в Европа и в същото време най-добре развитата в областта на аудио културата и електрониката. Господин Квортруп, получил известността си благодарение на публикациите си в аудио пресата, през 1980 година имал бизнес за закупуване на компоненти от серията Quad II от Англия, които преработвал (коригирайки ги от пентоден в триоден режим) и продавал в Копенхаген. Към средата на 80-години аудиопазарът на Англия може би се развивал най-динамично от всички пазари. Оценявайки възможните перспективи, Квортруп съвместно с шведския инженер-електроник Ерик Андерсън (Eric Andersson) основал фирмата Audio Innovations. Андерсън сам стигнал до извода, че транзисторната техника независимо, че има прекрасни обективни параметри, убива музиката. В същото време, все повече аудиофили изведнъж започнали да забелязват, че техните стари лампови системи, пренебрегвайки шума, ограничения честотен диапазон и изкривяването, звучат много по-емоционално. За разлика от транзисторните системи, които все едно били направени в царството на Снежната Кралица.
През октомври 1984 година Audio Innovations представила Series 800 – първия достъпен (по-малко от 1000 английски паунда) лампов предусилвател след такива класически британски конструкции като Quad, Radford, Leak и Rogers. В началото на 1986 година Квортруп основава дъщерна фирма Audio by Design за популяризация на продуктите на Audio Innovations, а по-нататък и за аудио компонентите на Audio Note. След няколко месеца Квортруп и Андерсън представили за оценка от аудиофилите две необичайни конструкции. В началото те предизвикали усмивки на недоумение и убийствена критика, но след това – все повече нарастващ интерес, докато в края на краищата експертите от цял свят не заговорили за тях с едва сдържан възторг. Първият стереофоничен лампов усилвател с изходна мощност 7,5 вата на канал бил така и наречен –The First. Това действително бил първият усилвател, изграден на базата на триоди, без обратна отрицателна връзка след Lowther B-5, разработен още през 1930 година. Общо взето били продадени повече от 600 броя от First. Това е бил реален прогрес, необръщайки внимание на това, че усилвателят бил конструиран по двутактна схема, за да се повиши изходната мощност. За най-взискателните меломани, които могат да платят 3000 английски лири стерлинги е предназначен втория модел – моноблок The Second с изходна мощност 15 вата. 900 броя от този усилвател били продадени много бързо.
През 70-те години школата за субективна оценка на звуковъзпроизвеждане дала явен превес към харизматичните винилови грамофони, а през 80-те години започнало масово увлечение към масивните американски усилватели. Солидните панелни акустични системи станали заветната мечта на масовия аудиофил (за ужас на неговата съпруга). Довеждайки до абсурдна ситуация, производителите наводнявали пазара с все по-големи усилватели и акустични системи. При такава конюнктура Audio Innovations се осмели да предложи на потребителите маломощен лампов интегриран усилвател на разумна цена. С чувствителни акустични системи, той звучал многократно по-добре от по-скъпите вносни чудовища. Към края на 1989 година усилвателят Series 500 напълно възнаградил своите създатели – били продадени приблизително 10 000 броя. Без всякакво съмнение Audio Innovations днес би била преуспяваща компания, стояща здраво на краката си. Но към края на 1988 година всички изследователски дейности били замразени и разработката на усилвателя The Third (третия) и на няколко крайни стъпала били прекратени.
Причината за това е Audio Note 211 S, който Квортруп придобил по време на своето делово посещение в Япония. По време на цялата следваща година той опитвал да разгадае тайната, благодарение на която 211 S звучал по-добре от всички други усилватели, в това число и най-амбициозните проекти на Audio Innovations. Защо „двеста единадесетият“ не може да се копира? Защо струва толкова скъпо? Минала още една година преди Квортруп да реши да предложи този усилвател на hi-fi дилърите, които още в началото се отнесли скептично към него. Плашели ги цената от 30 000 английски лири стерлинги и старомодния дизайн. По искане на Квортруп 211 S бил преименуван в Ongaku (музика и радост).
Непреводимото название, което звучало като няколко ноти, заинтригувало експертите и те изразили желание да пишат за японския усилвател. Следвайки своята политика и интереси Квортруп изобщо не се вълнувал от резултата. Той бил уверен, че нищо не може да бъде по-съвършено от този благороден апарат.
Първият, на който се удало да получи за тестуване Ongaku бил Джейсън Кенеди (Jason Kennedy). След него следвали рецензиите на Джонатан Кетъл (Jonathan Kettle) и Елвин Голд (Alvin Gold). Трябва да отбележим факта, че необръщайки внимание на видимото превзето отношение, отсъствието на опит по пасване на лампови усилватели с АС и съвременни източници, експертите по цял свят били принудени да признаят, че при първото прослушване на Ongaku ги обхванало чувство на благоговеен страх. Всъщност, със своите статии те разпалиха истинска революция в аудио света, подобна на тази, която станала през 1963-1964 година, когато транзисторите започнали да се внедряват в аудио техниката. Конкурентите-производители, които само до преди няколко години отхвърляли схеми с еднотактни изходи стъпала, триоди, отсъствие на обратна връзка, сребърен кабел и всички технически идеи на Audio Note, били принудени да го внедрят в производството. Заслужени хвалби, прозвучали дори от устата на един от най-талантливите в света, апологетът на полупроводниците Нелсън Пас (Nelson Pass), който решил да използва в своите транзисторни усилватели еднотактно изходно стъпало и лампова схемотехника.
Продължение следва…