Когато ми предложат лампов усилвател с вграден DAC за тестване, обикновено го отхвърлям. Не ми харесва, когато нещо толкова вечно като лампов усилвател се комбинира с нещо толкова бързо развиващо се като ЦАП. Но на този е написано „Audio Note“. А това означава, че е сериозен. Толкова сериозен, че извиках “ Насам!“ доста силно, когато стана дума за това кой би искал да тества Audio Note Cobra.

Това, което ми харесва в Audio Note, е, че британците се интересуват толкова малко от мейнстрийма. Това вече се вижда в дизайна. Докато повечето производители на лампови устройства празнуват ретро аспекта под една или друга форма – например чрез използване на хром или дърво, дебели превключватели или носталгични стрелки – Audio Note Cobra се представя като прост и модерен. Матов черен корпус от стоманена ламарина, две прости въртящи се копчета и никакви трикове или исторически цитати. Наклоненият „контролен панел“ напомня за легендарния лампов усилвател Ongaku на Audio Note, който струваше около 136 000 евро (!). При Cobra поне можете да видите лампите; при моя личен усилвател-мечта на Audio Note, Meishu Tonmeister, благородните лампи 300B са напълно скрити в корпуса. Другите производители не могат да се похвалят достатъчно с тези скъпоценни камъни.

Meishu, Ongaku – ако сте на хай-фи сцената от известно време, може би сте чували тези имена. Много малко хай-фи ентусиасти обаче са виждали или чували тези или други устройства от Audio Note. Това вероятно се дължи на факта, че те често са доста скъпи и следователно ексклузивни. И фактът, че те рядко съответстват на масовия потребител. Кой търговец би поставил нещо подобно в студиото си? Въпреки всичко това марката се ползва с репутацията на един от най-добрите производители, когато става въпрос за лампова технология. Една от причините за това вероятно е огромният вертикален обхват на производство на Audio Note. Почти всички компоненти на усилвателите се произвеждат от самата Audio Note.

Нека започнем с компонентите на Cobra, които Audio Note не произвежда сам: DAC чипа и лампите. Както казах, обикновено съм на мнение, че DAC чипът няма място в лампов усилвател. Този в Audio Note Cobra обаче е почти по-сензационен от лампите. Тук англичаните използват Philips TDA1543. TDA1543 се появява на пазара през 1991 г. (!) и отдавна не се произвежда. Той е истински многобитов преобразувател. Съвременните DAC чипове почти всички работят по метода делта-сигма, но TDA1543 обработва музикалните данни под формата на пълни „16-битови думи“, всяка от които преобразува в конкретна стойност на тока. И докато делта-сигма преобразувателите работят с тактова честота до 768 kHz и използват свръхсемплиране, честотата на дискретизация на TDA1543 бързо се изчерпва: Audio Note е ограничила USB входа до 16 бита/48 kHz! По-високите честоти на предаване на данни, които идват през Toslink (24 бита/96 kHz) или през коаксиалния S/PDIF (24 бита/176 kHz), се изрязват преди самото преобразуване.

По някакъв начин намирам това решение за гениално. Вместо да се инсталира DAC чип, който в крайна сметка така или иначе ще остарее в конкуренцията за все по-високи резолюции и честоти на дискретизация, Audio Note избира решение, което остава вярно на оригиналния стандарт от Red Book. Аргументът, разбира се, е свързан със звука. Англичаните не са единствените, които разчитат на (стари) многобитови преобразуватели и се справят без свръхсемплиране. Други производители също приписват впечатляващи звукови качества на така наречените NOS DAC – NOS в този случай означава „No OverSampling“.

„NOS“ се среща и във схемата на усилвателя на Audio Note Cobra. Тук обаче съкращението означава „New Old Stock“, за неизползвани лампи от старо производство. За лампите за предусилвател – две 6AU6 и две 5670 – Audio Note очевидно са отишли дълбоко в мазето и са проверили какво все още имат на склад. Крайните лампи, четири EL-34, са съвременно производство на Electro Harmonix. Крайните лампи работят в традиционна push-pull схема, но при максимален ток на покой (клас А). Ето защо Audio Note Cobra произвежда „само“ по 27 вата на канал, иначе две EL-34 са подходящи за около 35 вата. Цялото нещо е специално, защото Audio Note използва самостоятелно разработени трансформатори с двойни C сърцевини. Трансформаторите са сред най-важните и имащи отношение към звука компоненти на един лампов усилвател.

Окомплектовката на Audio Note Cobra се изброява бързо: има три аналогови (небалансирани), както и три цифрови входа (S/PDIF cinch, TOSLINK и USB-B), отпред има контрол на силата на звука и превключвател за избор на вход – и двата могат да се управляват дистанционно -, отзад има мрежова букса, мрежов ключ и, разбира се, контактите за тонколоните. За разлика от много други лампови усилватели, Audio Note Cobra не предлага отделни конектори за тонколони с различен импеданс. Изходните трансформатори са оптимизирани за осемомови тонколони.

Audio Note Cobra: Тест за слушане и сравнение

Знаете ли онези хора, които „слагат сметана“ върху всичко, когато готвят? Братовчедка ми, например. Когато готвим заедно, имаме склонност да влизаме в конфликт. Например, когато тя иска да добави сметана към Наполи, за да съгласува вкуса. Не, не и с мен! Това е предателство към доматения сос, към пастата, да, към цялата италианска кухня! От друга страна, когато просто се отбия да хапна, винаги е адски вкусно. За мое спокойствие предпочитам да не питам какво има в доматения сос, а просто да му се наслаждавам.

Защо пиша това? Защото звукът на Audio Note Cobra не отговаря съвсем на това, което бих нарекъл “ чистото учение“ и аз. Чистото учение изисква Hi-Fi компонентите да следват идеала за най-висока неутралност: Честотната характеристика трябва да бъде линейна, а изкривяванията – възможно най-ниски. Audio Note Cobra веднага привлича вниманието ми, аз съм развълнуван, опиянен, наслаждавам се на музиката си – и все пак знам, че това не съответства на идеала за най-висока неутралност.

Идва ми на ум нещо друго, а именно един филмов диалог от класиката „Неприятности в рая“ на Ернст Лубич от 1932 г. Гастон Монеску (Хърбърт Маршал) и мадам Колет (Кей Франсис) флиртуват (или не) един с друг:

Гастон Монеску: Госпожо, аз виждам всичките ви трикове.

Мадам Колет: И все пак се хващате на тях отново и отново.

Впечатление от стаята – искам още!

Първо, използвам моя DAC, RME ADI-2 DAC FS, за да подам аналогов сигнал към Audio Note Cobra. Тъй като в ушите ми все още звучи така впечатляващо гласът от последния ми тестов доклад, започвам със Stay Tuned (слушайте в Amazon). И Cobra буквално ме сваля от стола ми. Какво е това?

Г-жа Филс-Айме застава пред мен в реалистичен размер много ярко. Точно така бих могъл да си я представя, ако стоеше пред мен на сцената на джаз клуб. Разстоянието е правилно, не седя на първия ред, а доста далеч отпред. Audio Note Cobra предава много реалистично и другите измерения. Очарован съм и имам впечатлението, че седя пред съвсем различна система. Никой друг усилвател досега не е създавал толкова автентично и осезаемо впечатление за случващото се. Чувал ли съм някога толкова ясно тънкостите на артикулацията на гласа? Разделителната способност изглежда изключително висока. Но за това ще трябва да поговорим по-късно. Спонтанно се замислям дали не беше грешка, че се зарекох от лампите, когато продадох предусилвателя си EAR-Yoshino-868-PL, защото това е чиста лампова магия. Звучи завладяващо, увлекателно, пристрастяващо. Искам да увелича дозата!

Един албум, който обикновено ми действа много добре от гледна точка на пространствеността, е Beggars Banquet на Rolling Stones. Записът от 1968 г. създава илюзия за пространство, която далеч надхвърля границите на моята стая за слушане. Повече от любопитен съм да видя как това ще се получи с Audio Note Cobra. Затова увеличих звука и докоснах „Sympathy for the Devil“ в списъка с песни. Да, тя работи наистина, наистина добре – особено когато става въпрос за тази невероятно триизмерна пространственост. При „Стоунс“ седя пред огромна сцена, която е значително по-широка от моята стая за слушане. Ефектът е почти комичен – басът сякаш свири извън прозореца. Разстоянието ми до тази сцена звучи като около пет метра. Да, всъщност искам да кажа, че ще трябва да си обърна главата, за да погледна над действието, защото това, което чувам, е по-широко от зрителното ми поле. И на тази впечатляващо широка сцена акустичните играчи са ясно и стабилно разположени. Ако затворя очи, мисля, че буквално мога да се разхождам около Стоунс.

Вокален диапазон, основен тон, разделителна способност

Мик Джагър пее много „в главата си“ тук, но чрез Audio Note Cobra гласът изглежда малко прекалено ефирен. Въпреки че звучи много ясно, за мен му липсва някакво тяло, гръден обем, резонанс – наречете го както искате. Това вече се забелязваше при Филс-Айме, поради което гласът ѝ ми се стори малко по-ясен от обикновено, но това просто подхожда добре на гласа на тази жена. При Мик Джагър, от друга страна, би трябвало да има малко повече месо върху костите.

В крайна сметка не можеш да имаш всичко: Финото намаляване на основния тон поддържа тази завладяваща илюзия за пространствена обширност и осигурява „въздух“ между източниците на звук, но гласовете звучат малко по-тънко. Детайлите звучат малко по-ясно благодарение на тази тонална корекция, което засилва впечатлението за висока разделителна способност. „Коригирана за ефектите, бих класифицирал разделителната способност на Audio Note Cobra в горния среден клас.

Като цяло, Cobra е настроена почти в противоречие с обичайното лампово звучене. T.A.C. V-88 (4700 евро) също си позволява известно звучене, но по-скоро се издига нагоре по отношение на баса и основния тон в сравнение с „нормалната нула“. Manley Stingray II (9000 евро), който вече чака да бъде тестван тук, или Jadis Orchestra Black Silver (около 4200 евро) също предлагат по-звучен основен звук и по този начин отговарят повече на това, което човек обикновено очаква от лампов усилвател.

Ниски честоти и динамика

Наслаждавам се на възпроизвеждането на ниските честоти на Audio Note Cobra. Усилвателят не отприщва никакви инфразвукови сили, но се представя като лек, бърз и раздвижен. Рядко съм чувал усилвател, който да звучи толкова многостранно и променливо в баса. Това се съчетава добре с електронни ритми, като например интерпретацията на „Fever“ на Malia и Boris Blank в албума Convergence. Синтетичният звуков килим на основателя на Yello е сложен, отчасти хрупкаво-перкусионен, отчасти люлеещ се, а Cobra владее тази смес като професионалист. Ниските тонове на акустичните инструменти са също толкова прецизни и по-скоро са стегнати и бързи, отколкото мощни. Това ми харесва изключително много. Където: „класическите“ лампови усилватели, като споменатите по-горе, предлагат по-богат – или, както биха казали някои, по-малко контролиран – бас.

Трябва да е ясно, че Audio Note Cobra като цяло се отличава с много динамичен такъв „бърз бас“. Но той не звучи като нервен състезателен кон, а по-скоро като игриво жребче. Той не предизвиква стрес, а по-скоро желание за динамичен музикален материал. Според моя личен слушателски опит това е качество на много лампови усилватели: те изглеждат динамично присъстващи и сякаш правят това, което музиката диктува, напълно без усилие.

Високи и тембър

Audio Note Cobra свири приятно отворен във високите честоти, разрешава фино и винаги остава приятелски настроен. Изостряне? Трябва да си сложите някои тежки неща. Но дори и тогава Cobra прави лесно да харесате това, което чувате.

Подозирам, че Cobra дължи „красивите“ си тембри и на „умело подправения“ спектър на хармоничните изкривявания. От една страна, „записаният висок тон“ е малко омекотен, от друга страна, той е флиртува с малко лампов привкус. Поне така си обяснявам чудесното възпроизвеждане на високите честоти на Cobra. Умело направено, трябва да кажа! То ми напомня малко на Qualiton A20i на Audio Hungary (4500 евро), който също предлага много копринена, но свежа и ефирна висока честота. Унгарците обаче са настроили басите доста постно, така че A20i поставя акцент върху лекотата, бързината и ефирните въздушни аспекти на музиката. За разлика от тях Audio Note Cobra остава сравнително земен.

DAC на NOS

О, боже, този доклад отново заплашва да стане дълъг. А аз все още ви дължа DAC на NOS в Audio Note Cobra. Така че свързвам Cobra директно чрез USB към моя музикален сървър Antipodes S40. Roon за щастие забелязва промяната, но не може да идентифицира устройството. Няма значение, цялото нещо работи и като „неизвестно устройство“.

Основният характер на Audio Note Cobra не се променя чрез цифровия вход. В това отношение написаното по-горе остава валидно. Но има фини разлики, а именно в две точки.

Старите“ цифрови записи от 80-те и 90-те години на миналия век звучат по-скучно през моя RME DAC, отколкото съвременните Hi-Res продукции. Чрез Cobra DAC те печелят неимоверно много. Съвременните записи в 16-битов формат 44,1 kHz ми показват защо: TDA1543 в Audio Note Cobra изглежда динамично по-добър от RME DAC. Всъщност имам впечатлението, че Cobra е динамично по-прецизен. Особено сложните тонове, като например ударите на пианото, звучат по-конкретно и дефинирано чрез ЦАП в Cobra, отколкото чрез ЦАП ADI-2 на RME. Удивително.

Освен това таймингът изглежда по-последователен. Това става особено ясно, когато инструментите трябва да свирят заедно докрай. Вземете например „Frankies Back“ в „Just for the Record“ на Amy Antin. Посредством Audio Note взаимодействието между пианото и барабаните изглежда по-прецизно, цялото нещо се чува по-добре. И да, като цяло ясно подчертаните ритмични структури, включително различни форми на ударни инструменти, са по-забавни чрез вградения ЦАП на Cobra.

Картината се променя веднага щом в играта влязат данни с висока разделителна способност, независимо дали става дума за формати MQA или дори за „по-твърд“ материал, закупен от Hiresaudio. Ако данните са по-високи, RME ще извлече повече от TDA1543 в Audio Note. Логично, защото последният напълно игнорира MQA, например, и по-високите скорости на данни се намаляват, преди TDA1543 да може да ги обработи. Това намалява възможните предимства на тези формати.

Ако се интересувате от преживяването на музиката, а не толкова от „техническата истина на звукозаписното студио“ – с други думи, ако искате да бъдете докоснати емоционално – ще бъдете много, много доволни от този английски лампов интегрален усилвател. Той рисува действието с поразителна пространственост, която ви засмуква в музиката, предлага ясни, малко по-тънки гласове и представя инструментите с убедителни тембри. Освен това има бърз, прецизен и “ разтърсващ“ бас, както и естествени, малко по-меки високи честоти.

Audio Note Cobra не е „класическа лампа“, дори само заради леката си тоналност. Но тя е тази, която кара съвременните записи наистина да разцъфнат, тъй като им придава завладяващ чар. Благодарение на вградения NOS DAC, Audio Note Cobra е и изявен специалист за „стари“ записи в стандарта Red Book. Тук ритмичните структури се фиксират особено добре, както и станало почти рядкост при съвременните D/A конвертори.

Audio Note Cobra се характеризира с …

впечатляващо пространствено звучене. Звукът е напълно свободен в помещението и сякаш няма нищо общо с техниката на възпроизвеждане. Музикантите са ярко представени на сцената, а размерът на картината според мен отговаря на това, което звукорежисьорът е имал предвид при панорамирането на записа.

бърз, разтърсващ бас, който не е с абсолютна мощност, но увлича благодарение на високата динамика и богатството от гами.

Много ясен, по-скоро стегнат, чист и детайлен среден диапазон. Audio Note Cobra не предлага топлината на основния тон, която някои лампови усилватели обичат да приемат. При инструментите тя вдъхновява с лъчезарни, красиви тембри.

Ефирно, ясно, донякъде меко възпроизвеждане на високите честоти. Умело и много приятно омекотява остротата, но никога не звучи капсулирано.

Страхотен „drive“. Ритъм, динамика, темпо – Audio Note Cobra обича да е жив и остава прецизен.

Вълнуващ NOS DAC, който гъделичка впечатляващи качества от музикалните данни в CD формат – независимо дали от CD устройство или от стрийминг. Много високотехнологични D/A преобразуватели трябва да свирят толкова ясно, отчетливо и точно.

Ревю на AN Cobra на Martin Mertens 15.07.22

https://www.fairaudio.de/test/audio-note-cobra-roehren-vollverstaerker/