Малки кутии, от които излиза голям звук – това е основната идея за серията Zero, която се предполага, че е вход в света на лампите Audio Note на достъпна цена.
„Толкова са сладки!“ Възклицанието на една приятелка, оперна певица по професия и едва на двадесет години, говори много за високия WAF, присъщ на устройствата от начално ниво на Audio Note UK. WAF? Ами, „Фактор на приемане на съпругата“. Жените, както всички знаем, често имат различни вкусове. И по-големите от човешки ръст тонколони, усилвателите на мощност с размери на детско ковчеже, които други загрозяват хола по пътя си към добрия звук, невинаги намират благоволение в женското око.
Серията “ Нула“ от ламповите експерти на Audio Note UK е различна. Няма и следа от стандарт. CD плейър CD Zero, R Zero/II MM фоно стъпалото и I Zero интегрираният усилвател се предлагат в шикозния, подходящ за всекидневната полуформат, който беше много на мода в тази страна през 80-те години на миналия век.
Между другото, моята тестова система е бяла. Нито матово сребристо, нито стандартно черно, а чисто бяло сватбено облекло, толкова лъскаво, колкото може да бъде една внимателно изработена пластмасова повърхност.
Простотата е козът в дизайна на Zeros; предната част на фоноусилвателя е украсена само с безпроблемно интегриран червен светодиод като индикатор за включване/изключване. В усилвателя той се допълва от селектор за вход и управление на силата на звука. Макар че удобните за ръцете бутони на черната версия блестят в контрастно месингово златно, на моята малка джаджа те също са бели. CD плейърът има приятно голям и поради това лесен за разчитане дисплей в яркосиньо, допълнен от най-важните бутони за управление от матиран алуминий. Това прави приятния малък цифров плейър, чието сърце е лампово изходно стъпало с двоен триод 6111WA, лесен за управление, дори и да нямате под ръка невзрачното тъмносиво пластмасово дистанционно управление, което изобщо не прилича на премиум.
Във всеки случай веднага бях спечелен от британските мини, които са изобретени в Балтийските държави (вж. също нашето интервю). Може би защото първото ми сериозно hi-fi устройство, купено с парите ми за абитуриентски бал, беше касетофон от легендарната вече серия мини на Grundig. Години по-късно към MCF 100 се присъединиха съответстващият тунер и комбинацията от предно и крайно стъпало. При условие, че междувременно кондензаторите са били подложени на обновяване, това все още е много добро устройство по днешните стандарти.
При условие че междувременно кондензаторите са били подновени, това е много прилично звучаща миниатюрна система дори по днешните стандарти. Но тя все още няма да може да се сравнява с ламповата електроника на Audio Note от 2019 г. И това е така, въпреки факта, че британският производител наистина не е организирал оргия от компоненти за своята начална гама. Защото дори и вътре малките бели кубчета са издържани от разумно опростяване. Те дори не показват отвън, че са лампови устройства. Така че вече никакви светещи в тъмното стъклени крушки, които могат да изгорят пръстите ви, ако не се борави правилно с тях.
В усилвателя четири ECL82 повишават линейния сигнал на изходните устройства до ниво, съответстващо на качеството на тонколоните. Със само осем вата на канал свързаните тук тонколони би трябвало да имат сравнително добра чувствителност. Тъй като това в никакъв случай не е вярно за всяка тонколона, Audio Note е приложила идеята за съгласуваност на системата и е опаковала съответстващите тонколони на палета, който е пристигнал от Partridge Green близо до Брайтън: J/D Hemp е черна компактна тонколона, която стои на супер стабилни (и адски тежки) стойки и със своя син средночестотен говорител, изработен от конопени влакна (оттам и името „Hemp“), не е позьор, но със сигурност привлича вниманието.
Да се върнем на електрониката: усилвателят отказва всички опити за дистанционно управление. Превключвателят за избор на вход за четири източника и напълно изчистеният от драскотини регулатор на силата на звука искат да бъдат докоснати и завъртени с ръка – с оглед на солидното усещане, удоволствие, което понякога ви изкарва от слушателския стол. Динамиката е достойна за всякаква почит – това, което започва меко и нежно, може да завърши с истински акустични експлозии, с оглед на които никой не вярва, че работят само осем вата синусоидална мощност на стереоканал. Съседите ми отдавна са събудени от сън, което всъщност не исках да им правя.
Независимо от това системата, която е подходяща за офис бюро, не е предназначена най-вече за озвучаване на дансинга, въпреки че мога да я експлоатирам на много високи нива, без да застрашавам високоговорителите, но с несъмнен риск за слуха ми. Ако например пусна Dire Straits да спечелят „Money For Nothing“, то масивното влизане на китарата след сферичното интро е с изненадваща непосредственост, която ме кара да се размърдам, въпреки че наистина познавам този легендарен запис достатъчно добре и отдавна. В това отношение ламповото комбо по нищо не отстъпва на най-добрите транзисторни усилватели.
Всичко останало би ме изненадало, защото Partridge Green има богат опит в дизайна на лампи, за който другите производители ще могат само да мечтаят през следващите десетилетия, и това се забелязва ясно и в успешния дизайн от Балтийския регион. Виждам най-голям потенциал за подобрения при тонколоните, където, в зависимост от финансовите възможности, се препоръчва „вътрешно“ ъпгрейд към по-мощни басови модели.
Нека да поясня още веднъж: Серията Zero определено е най-евтиният начин да влезете във вселената на Audio Note с прецизно настроена система. Фоноусилвателят може да работи „само“ с дози с подвижни магнити (MM), но го прави наистина добре. В AN могат да се намерят и подходящи повишаващи (step-up) устройства, въпреки че цените им вече не са в категорията на входното ниво. Въпреки това звукът на Zeros не е спестен. Както можеше да се очаква, той безпогрешно клони в посока на големите конфигурации на Audio Note.
Това означава, че трите компонента на Zero, заедно с Hemp, надеждно осигуряват усещане за добър звук. Ако има такова нещо като възпроизводими семейни характеристики при Audio Note, то те включват огромно богатство на тембъра в комбинация с ясно изразено изображение на помещението и настройка, която основно клони към топлота. Все пак, „мъглявината на лампите“ няма шанс, гласовете се предават точно така, както се познават от други системи (добри) или на живо (по-добри).
Това работи също толкова добре със суровия рок орган на Марк Нопфлър от гореспоменатия запис на Dire Straits, колкото и с ясния като камбана сопран на младото британско бароково сопрано Rowan Pierce, която през 2019 г. издаде забележителен рецитал на Пърсел като свой солов дебют за Linn Records.
С течение на месеците система Zero се превърна в естествена част от кабинета ми и ми служи добре не само за кръстосано слушане на нови компактдискове и плочи – миниатюрите на Audio Note са голямо удоволствие и с винил. Особено когато става въпрос за слушане на музика след работа, познавам много малко устройства, които умеят да свирят така перфектно на моето пиано на чувствата. Фактът, че други системи подхождат към възпроизвеждането на аудиозаписи по много по-аналитичен начин, ми стана ясен едва когато малките бели блокчета напуснаха дома ми и се отправиха към фотостудиото FIDELITY. Разбира се, при други усилватели, други CD плейъри, други фоноусилватели може да има повече честност. Въпросът е дали наистина искам непрекъснато да ми се натрапват недостатъците и грешките на даден запис. Искрящото звуково великолепие на Осмата симфония на Gustav Mahler с hr-Sinfonieorchester (Франкфуртски радиосимфоничен оркестър) под диригентството на Eliahu Inbal (Denon), предизвикващото тръпки присъствие, с което José Carreras и Dame Kiri Te Kanawa се превъплъщават в Тони и Мария в „Уестсайдска история“ на Leonard Bernstein, давайки възможност на гласовете си от световна класа да заблестят (Deutsche Grammophon), или свежата атмосфера на Хоагашт, уловена от южнотиролското фолклорно трио Cordes y Butons в техния диск Gimpl (Preiser/Naxos) от 2019 г. – всички те намират дом в и компетентни партньори в малките звукови кутии на Audio Note, усилващи доброто и красивото, като същевременно елегантно прикриват по-малко сполучливото. В Gimpl има, наред с други неща, една добре изпипана, замислена версия на „Fields of Gold“ на Sting. Слушайки тази изключително фино направена миниатюра чрез система Audio Note Zero, усещам културния трансфер, който тримата южнотиролци са имали предвид с вкусния си кавър. Ефективният поп се превръща в изпитаната, изслушана, соул музика в най-добрия смисъл на думата, отпразнувана с чисто акустични инструменти, записани толкова пуристично, колкото се представя самият аранжимент. Изведнъж вече не седя пред стереосистема, а съм съвсем близо до трима изключителни музиканти от моя втори дом, които ми изнасят нежен домашен концерт с много отдаденост и обич. Със сигурност е само илюзия. Но невероятно съвършена. Пристрастяваща.
Ревю за AN Zero от https://www.fidelity-online.de/audio-note-zero-kompakt-komponenten/