Основният съдържателен аспект на звука на техниката за предварително слушане е медитативен. Но не релаксираща, а вдъхновена от японската култура напрегнатост. При прослушване на този комплект няма и най-малък смисъл да не се вслушвате. От психологическа гледна точка слушането на тази система и посещението на концерт са едно и също нещо. Слушайки, вие възприемате посланието на Кондо и Квортртруп, всъщност начина, по който те ви предлагат да прочетете конкретни записи и звукозаписа като цяло с помощта на техните апарати. И човек или отхвърля това послание – което изисква нелека борба, тъй като то е едновременно убедително и необичайно внушително – или, след като се е примирил с него, се поддава на предложението на сенсей. Когато купувате този комплект, вие не попълвате домашния си антураж с престижно устройство за възпроизвеждане на звук – вие получавате представител на една много тоталитарна структура на Audio Note, която с истинска самурайска самоотверженост посвещава живота си на едно единствено нещо: да ви проповядва своето аудиоверую. И тази вяра се изразява в следното кредо: Музиката като Звук. Тук има един любопитен парадокс, който не е лесно да се обясни. Фанатичното внимание към звука прави описания комплект изначално обективен по отношение на всички негови параметри. Не съществува и сянка от някаква специфична, стабилна темброва окраска: не е възможно да се каже, че звукът е „отворен“ или, обратно, приглушен и скучен; напълно невъзможно е да се определи с една дума естеството на артикулацията: забележка от типа дали е отчетлива, дробна, единична или разнообразна е напълно безсмислена по отношение на комплекта. Тембърът се променя безкрайно, артикулацията удивлява дори не с детайлността си, богатството на детайли и т.н., а с непрекъснатата промяна на характера си. Изглежда, че както декларативно (т.е. според проектното задание), така и фактически нашият комплект се отнася към звуковата картина с близка до обективността й и би трябвало да дава много точно и неизкривено впечатление за нея. Но първо, много интензивното вглеждане, с което уредът се вглежда във всички звукови детайли, създава специфично потапящо емоционално състояние. Това настроение тече над всяка музика или чувства на изпълнителя. Независимо дали слушаме естрадния и прохладно душевен Стинг, дали слушаме величествения Фриц Райнер с неговото изящно гърмене в „Заратуштра“ на Щраус, или вдишваме мистично лекия, ефирен дух на концертите на Вивалди, ние неизменно участваме в акт на потапяне в звука. С мрачна сериозност и дори с известно себеотрицание се спускаме в дълбините на звуковата информация – дълбини, които са изпълнени със светлина, която е прекрасна, но и замъглена поради изобилието от смислови детайли, плуващи във водите. Второ. Не знам как става това технически, но слушайки съгласуваното пеене на семейство Audio Note, ясно усещате, че ушите ви възприемат не прочетената и озвучена песен, а реакцията на устройствата към детайлите на композицията. Ламповите приятели стоят между нас и композицията: пътечката на диска се движи си, качвайки информация в апаратурата, и нещо се случва в вакуума на лампа… нещо оживява, събудено от съобщение от диска, и от това нещо се ражда музиката, сякаш не взета от носителя на записа, а сглобена във вакуумните колби в отговор на възбуждането отвън.

Преминавайки към по-съществено описание на звука на този комплект, ще се опитам да разкрия механиката на преживяването. Но първо трябва да кажа за подбора на записите, които послужиха като звуков материал за теста. Всъщност в подбора на записите нямаше нищо специфично; както обикновено правя, слушах разнообразна музика, без да се придържам към никаква система, като се стараех само да представя записи с достатъчен времеви спектър (от архивни до съвременни) и да варират по отношение на плътността на звуковата тъкан (от роял до голям оркестър). И постепенно от непреднамерения набор се появиха дискове, които най-ефективно отсеняха елегантните и сложни характеристики на комплекта. Усилвателите на Ankoru са много мощни за еднотактов усилвател, а тонколоните са предназначени за дейностите с “ Голям звук“, способни да генерират значителен обем и насищане. Всичко това, изглежда, е предразположено към гръмотевични оркестрови записи, богати на пищен, многосъставен звук. Но такъв запис, макар и да разкрива една част от възможностите на конструкцията на апаратите, разкрива най-съкровените им качества не толкова очевидно, колкото, да речем, монотембровите записи. Бидейки с изискано качество, подходящо за възможно най-изгодното представяне на най-съвременния, технически високотехнологичен запис, комплектът се появява в цялата си мощ и величие при работа с „архива“. И накрая, по ред причини, решаваща е свежестта на преживяването, която имах щастието да си осигуря с диска, който сам по себе си беше откритие за мен. Така референтните ми записи бяха Оркестровите пиеси на Берг с Караян (за големия звук), 8-ми опус на концертите на Вивалди с Ф. Айо (за монотембровост) и дискът „Пианисти от златния век“, възстановен от А. Лихницки (също за монотемброво звучене, и в същото време за архивни и свежи впечатления). Важна роля изигра и Петата симфония на Шуберт в неподражаемото представяне на Райнер (ролята на напълно познат трек, предназначен да контролира адекватността на слушателското преживяване). Изпробването на възможностите на комплекта в голям звук върху някаква трескава, схематична оркестрация на музика като Dies irae от Реквиема на Верди е като извършване на сакраменталната операция забиване на пирони с електронен микроскоп. Пиесите на Берг, пример за причудлив, прекомерно диференциран оркестър, съм взел в записа на Караян, технически доста посредствен, ако не и тромаво изпълнен. Впрочем дори маестро Караян никога не се е грижел за тембровата завършеност, подхождайки към оркестровия звук сумарно – сякаш е огромен роял. Нашият инструментариум дава напълно адекватна представа за, меко казано, суровия лаконизъм на тембровото мислене на Караян и за непретенциозния подход на режисьора на записа. Нашите апарати дават напълно адекватна представа за, меко казано, строгия лаконизъм на тембровото мислене на Караян и непретенциозния подход на режисьора на записа. Но тънкостта на тембровите и артикулационните нюанси в прочита на записа е такава, че, представлявайки самостоятелно естетическо впечатление, придава изтънченост на звученето на записа, който сам по себе си в никакъв случай не е изтънчен. Тук, например, Караян изрежда валдхорни и дървени духови инструменти в един пакет, а записът ги улавя неясно, като сближаване на тембрите. При Берг гласовете в пакета се движат от инструмент на инструмент, непредсказуемо, капризно изключване и навлизане на части. Апаратурата, без да излиза извън рамките на придадената му приглушеност, прави всяко темброво събитие неповторимо. При това впечатлението за неотстъпчивостта на Караян – независимо от обратите в партитурата – значително се размива. В пластовете, очертани от маестрото, възниква някакво трептене, някакъв тайнствен живот, който отклонява лъвския пай от вниманието. Подчертавам, че комплектът работи в рамките на съкратената палитра, предоставена от записа – но в нея инструментите отсеняват всички темброви събития, обслужвайки всяко от тях по специален начин. Какво означава „по специален начин“? За да си отговорим на този въпрос, нека се обърнем към струнните – почти монотемброви – концерти на Вивалди. Не напразно Кондо-сан изтъкваше тембровите нюанси на струнните инструменти: безкрайното разнообразие от цветни пасажи – в рамките на ограничен мащаб – тяхната плавност, богатството на шумовите компоненти, всичко това омагьосва неговата съзерцателна, дзен-душа. Оркестърът на Вивалди съдържа най-широк спектър от щрихи; благодарение на уникалното богатство на ритъма музиката му изобилства както от бързи пасажи, така и от дълги ноти, и от най-разнообразни – от плавни до мигновени – промени в движението. В материала на Вивалди може да се чуе всякакъв вид звук на струните: такъв, който се разтяга и каскадира, остър, такъв, който се омекотява до точка на топене. И така, след като преживях това екстремно слушане, твърдя следното. Комплектът  Audio Note наистина реагира на всеки тембров и артикулационен нюанс – с детайлност и такт, с които продуктите на други компании (разбира се, тези, с които съм запознат) не могат да се сравнят. Но: тя реагира без каквато и да е система. Тонът и артикулацията, особено микродинамиката, се предават в неразривно единство. В този случай: единият момент от атаката е темброво подчертан с нещо като звънтене – като лек удар по кристална чаша за шотове; другият е обагрен с по-„висцерален тембър“ – като тромпет. Всички „разклонения“ – мъничките crescendo и diminuendo са прецизно изработени в разтягащия се звук; редица разклонения демонстрират вариации на характерен струнен, притъпен тембър – но изведнъж едно мъничко усилване на звука ще заблести с лъскава яснота на цвета, а следващото спадане на силата на звука ще потъне в тембров притъпен, неясен, почти неидентифицируем… Ето го и него – вратичката на едно лампово чудо. Апаратите Audio Note са настроени за невероятна чувствителност към нюансите на звука. Направени са така, че неподражаемо предават звуково цяло: колкото и многобройни да са детайлите, извадени в един звук, тези детайли са дадени в органично (оригинално) единство и затова звукът не изглежда фрагментиран, „сдъвкан“: той е цялостен, сложен организъм, през чиято кожа тайнствено виждаме циркулацията на вътрешните среди, вибрациите на тъканите… Но тези устройства нямат никакъв алгоритъм на реакциите към тези нюанси – реакцията на един тракт към определени фонограми е абсолютно непредсказуема. Тя винаги е красива, деликатна – но характерът ѝ се променя без най-малката система. Вероятно във вакуума на лампите протичат някакви вероятностни или стохастични процеси, които се наслагват върху звученето под формата на непредсказуема игра… Оттук, между другото, идва и обобщаващият тембров цвят на комплекта: на пръв поглед той е сякаш неутрален, но слушайки внимателно, ще установите, че е твърде наситен за истинска неутралност. Всъщност безкрайната игра, стохастичното преливане на едва забележими цветови нюанси, създава един общ псевдонеутрален, или по-скоро напрегнат или зареден неутрален цвят, подобно на цветовете на дъгата, които съставят бялото.

Има и още едно забележително обстоятелство. В допълнение към микроскопичните колебания в тембъра и артикулацията, внимателният слух ще открие вероятностните макро колебания, на които е подложен комплектът. Обикновено качеството на звука се променя линейно – със затоплянето му. Тук се сблъсках с вълнообразни промени в процеса, които се случваха без никаква закономерност – дължината на „вълните“ варираше и беше непредсказуема. Така че звукът като цяло стана малко глух и скучен, а след това постепенно се върна към обичайната си кристална чистота. Или пък атаката – следвайки същата вълнообразна схема – леко се смекчаваше, за да стигне всеки път до нормата на пропорционалност. Вътрешен загадъчен живот, вътрешно течение от непрограмирани, може би дори вълнуващи процеси… Тогава защо музикалното начало е толкова желано в интрига, включваща даден комплект? Защото, разбира се, за да разберем доколко впечатлението от рожбата на Audio Note, което, както видяхме, е изключително неортодоксално, потиска самото музикално впечатление. Защото логично – въз основа на всичко казано дотук – такова потискане е напълно допустимо. За съжаление, тук не мога да се спра на уникалния диск „Пианисти от Златния век“, съдържащ записи на Рахманинов, Падеревски и Корто, толкова широко, колкото той заслужава и колкото ми се иска. Позволете ми да кажа нещо, което има пряко отношение към основната ми тема: този диск, благодарение на аналоговата реставрация, извършена от А. М. Лихницки, ни дава възможност за първи път да се запознаем с тембровата страна на свиренето на гореспоменатите величия, както и с тяхното звукоизвличане. Всички записи, разбира се, съдържат голямо количество шум. Откривайки нюансите в свиренето на пианистите със забележителна яснота, комплектът прави достъпни неща, които обикновено не се чуват в архивните записи, чак до тънкостите на педализацията. А леко фантастичната медитация върху комплекта привлича вниманието към ценните звуци, отвличайки почти напълно вниманието от шума… Настойчивото послание „Слушай!“ принуждаваше ухото да бъде напрегнато аналитично, принуждаваше го да пробие през ехото на тяхното свирене към отдавна починалите музиканти. Резултатът надмина всички очаквания: така имам основание да смятам, че това беше първият (и не само в моя живот) правилен контакт с Падеревски, за чийто стил аудио-материята досега даваше доста смътна представа… Но подобна процедура изисква много енергия: правейки всичко възможно, комплектът изисква още повече от слушателя и така медитацията остава пълноценна в продължение на час и половина – не повече. Да, Audio Note направи нещо като онази златна жица, която персийските факири години наред навивали на причудлива топка, за да могат след това, проследявайки мислено формите й в продължение на години, да излязат извън границите на съзнанието си…

Заключение

В заключение ще ви разкажа за експеримента за комбиниране на AC „Audio Note AN-E/SPe“ с друга аудиокомплект, която беше използвана за сравнение. Не искам да казвам нищо лошо за референтната система. Може би тя е много добра сама по себе си – толкова добра, колкото са AC „AN-E“, с тяхната чудесно коректна акустична панорама и спокойна отзивчивост към най-леките докосвания на сигнала, което се усеща ярко в най-неудобното форте, в затихващото пиано. Липсата в звука дори на най-малкия „пясък“, свистене, всевъзможни примеси, е, разбира се, присъщо достойнство на тонколоните, което се е запазило и в двете комбинации – с лампите на изпитвания тракт, и с транзисторите на референтния. Тонколоните са изненадващи с това, че между басите и средата няма дори намек за пропаст – въображаема вертикална пространствена разлика между въображаеми източници със съответни честотни интервали, докато такава пропаст е налице при всички (или почти всички) тонколони. В комбинация с „Pass Labs“ резултатът е следният. Строго структуриран, “ избирателен“ сигнал на комплекта абсолютно не изпълваше повишената и, най-важното, не избирателна чувствителност на тонколоните. Звукът на тонколоните, така да се каже, увисваше на входящия сигнал, подобно на ненадуто платно или лошо разгънат парашут. Все пак вече казах, че продуктите на Audio Note (поне от такъв клас, какъвто е описан в този тест) могат да живеят само като затворен клан.

Контролен комплект:

Audiomeca Mephisto II CD плейър;

Chord DAC64 цифрово-аналогов преобразувател;

Цифров симетричен кабел Cyber-Link на Harmonic Technology;

Pass Labs XO предусилвател;

Aleph 30″ усилвател на мощност;

Симетрични интерконектори Harmonic Technology Pro-Silway II“

Кабели за тонколони „Audio Note AN-SPz“;

тонколони „Audio Note AN-E/Spe“.

Тестван аудиокомплект:

CD транспорт „Audio Note CDT2“

DAC модул „Audio Note DACS.lx Signature“

Audio Note M3 Line предусилвател

Моноусилватели Audio Note Ankoru

тонколони Audio Note AN-E/Spe“

поставки за тонколони Audio Note E

интерконекторни и цифрови кабели „Audio Note AN-Vx“;

кабели за тонколони „Audio Note AN-SPz“.

Откъс от ревю на Ankoru от списанието „Аудиомагазин“ от 2003 година. През 2010 година на пазара пусната нова модел Ankoru II http://englishsound.com.ua/info/49.html