Представете си много добър инженер, имащ теоретична подготовка в своята област, изучил своята специалност в колеж или университет по всевъзможни учебници. Него са го учили, че при проектирането на един усилвател са важни нелинейните изкривявания, изходното съпротивление, темпа на нарастване на сигнала, честотния диапазон и мощността. Да предположим че вие отивате при него и му съобщавате, че сте направили усилвател с големи изкривявания, нисък дъмпинг фактор, че сте използвали технология от преди 50-60 години, използвайки изходни трансформатори. Накратко, всичко е обратно в сравнение с това, което досега е чел. Какво ще ви отговори? Единствено следното «Вие сте сложили розови очила и така повече ви харесва». Как иначе да се оправдае пред собствените си очи?

Моето образование е в областта на психологията, философията и външноикономическите връзки. В електрониката не съм специалист. Моят поглед върху света е по-различен от този на инженера. Въпреки че, аз не съм специалист по електроника, аз съм крайно любознателен, бързо усвоявам и съм склонен към изследователска дейност. Истината, която ни преподават не е абсолютна. Към всички, без изключение е приложима теорията на относителността, даже и към тези мои твърдения. След пет години ще разбирам много повече нещата, които в момента дискутираме. Ламповите усилватели са невероятно натурални като звучене. Но затова са необходими редица допълнителни условия. Акустичните системи да се съгласуват с дадения тип усилвател. Аудиоиндустрията не рядко забравя за взаимодействието между компонентите и това ме безпокои. Сред разработчиците на плейъри, усилватели, акустични системи, кабели и прочие няма такива, които биха се замислили или поне да са почувствали необходимост от изучаване на това, към какво и какво се включва в компонента, който те произвеждат. Последните тридесет години аудиопечатът все повече и повече се отдалечава от системния подход. Аудиосистемата е въпрос, не само на добрите акустични системи или на добрия усилвател, сами по себе си. Трябва да бъде добра цялата възпроизвеждаща система. Достатъчно е да имаш само един лош компонент и системата започва да звучи отвратително. Приетата в списанията методика за оценка на апаратурата, поощрява производителите към изявления от рода на: «Моето изделие получи лош отзив, защото беше използван лош кабел». А ако отзива е добър производителите благоразумно не казват нищо, само „Слава Богу! Беше използван не този усилвател!“ Отличен предлог да се прави халтура.

И така налице е система от оценки, която от една страна е неспособна да разпознае действителното превъзходство в звука, а от друга страна оправдава посредствеността. Представяте ли си законодателна система, която да действа по този начин? По-лоша ситуация не може да се измисли. Та нали, именно поради тази причина започна бунта на европейските и американските потребители. Такава апаратура те вече спряха да купуват. И колкото, и тъжно да звучи, те вече не вярват на списанията. Въпреки че в Русия, Хонконг и Китай журналистите все още не са загубили доверие, което е много важно за американските производители, работещи за експорт. Аз дискутирах това с Гари Пирсън и други сътрудници от «The Absolute Sound». Това е единственото списание, на което трябва да се отдаде дължимото, което не е превзето и си дава сметка, че са необходими промени. Там са способни да разберат, че е нужно да се променят заедно с времето, иначе ще бъдат изхвърлени на боклука. Не се и съмнявам че всички списания, които запазят сегашната си ориентация ще изчезнат. Което вече и става..

Питер Квортруп