Моето абсолютно най-добро аудио преживяване? Преди около 15 години чух един от по-ранните DAC 4.1X на Audio Note да свири Rainbow „Hunting Humans (insatiable)“. Оттогава много вода е изтекла в морето. И така, какво да очаквам, когато най-новата версия на DAC 4.1X Balanced посети дома ми?
Пиша за hifi вече повече от 25 години. През тези години съм имал щастието да чуя някои от най-добрите HiFi, които могат да се купят с пари. След споменатото преживяване с DAC 4.1X по онова време, чух доста DAC-и, които направиха скок напред в цифровото аудио; огромния Esoteric с три кутии, топ модела на APL, а наскоро и безупречния PS Audio. Така че с някакво тревожно настроение приемам най-новата версия на Audio Note DAC 4.1X у дома; дали този тип старомоден Audio Note вече е бил превзет от останалите в състезанието, но без шум и глас? Дали споменът ми за звука от оригиналния модел просто ме е заблудил, дали всъщност всичко е било само стар сън? И така, тръгнах да преследвам тази стара мечта, тогава тежко въоръжен от Audio Note. Пазете си гърба, всички производители на DAC!
Подобно на няколко от най-добрите DAC, които слушах напоследък, Audio Note се предлага със специално устройство, CDT 4. Според мен това е устройство с висока цена за въртене на сребърен диск, ако трябва да бъда честен. Колкото и да съм скептичен, поставям под съмнение значението на цифровото устройство, но в същото време признавам, че напоследък съм изненадан както от PS Audio, така и от японския, задвижван с ремъци плейър от C.E.C. Затова няма да обсъждам вероятните разлики между цифровите устройства, но ще твърдя, че може да има други, по-важни части на една добра хайфи уредба, и ще го оставя така. CDT 4 обаче пристигна в Норвегия с възможен недостатък, тъй като по време на транспортирането му от Великобритания получи сериозен удар от не по-малко от виличен повдигач. И чрез този удар доказа механично качество, което не подлежи на обсъждане. Не изглежда много добре, но все пак свири безупречно. Една евтина дрънкаща кутия на Pioneer никога не би възпроизвела нито един диск след такова третиране, това ви гарантирам. Както и да е, всички констатации в следващото ревю са направени при използването на CDT 4 / DAC 4.1X Balanced като устройство.
Така че механично този плейър / DAC би трябвало да е нещо като асо. Все пак има нещо, което малко ме смущаваше през всичките години, в които съм притежавал и тествал AN CDT; защо, по дяволите, е невъзможно да се улесни поставянето и изваждането на диска от устройството? Погледнете красивите френски плейъри Métronome като пример; почти същата система за горно зареждане, но те са направили няколко ямички за пръстите, което прави много по-лесно захващането на диска. Така се избягват следите от пръсти и проблемите с преиграването към края на диска. CDT всъщност са малко трудни за използване и, предполагам, че няма да е по-добре и когато потребителят остарее.
Както дисковото устройство, така и DAC са снабдени с XLR и RCA контакти, като при DAC това важи както за цифровите, така и за аналоговите конектори. ЦАП е балансиран чрез изходните трансформатори, накратко, той ще управлява всеки вход, който можете да му позволите да захранва. По дяволите, аз дори се опитах да свържа моя DAC 3.1X още по времето, когато не беше препоръчително да изпробвам някои XLR-RCA адаптери. Резултатът? Малко по-тъмен, по-„пухкав“ звук. Но все пак ми хареса! Когато превключвате на „Balanced“ (балансиран) на задния превключвател на изхода, това, което всъщност правите, е да заземите изходния траф, като по този начин балансирате XLR изхода. Теоретично по този начин е възможно малко повишаване на качеството, но много по-важно е всъщност да се намери усилвател, който да съответства на DAC. При някои XLR входове на усилватели ще откриете, че те всъщност не са балансирани, това, което правят обаче, е да късат изходния сигнал на ЦАП. DAC 4.1X се справя и с това с изящество. Силата на звука малко спада, но той все още възпроизвежда добре, въпреки че губи малко динамика и яркост. На моя усилвател Spec (не напълно балансиран) категорично предпочетох връзката SE, така че тук тя е отворена и за вкус, и за тестване.
Всички продукти на Audio Note са базирани на технологията на аудио лампите. Освен това голяма част от качествата и характеристиките се основават на простота, добро качество на компонентите и висок клас изходни трансформатори, често с участието на много сребро. Като прибавите към това безкрайно слушане, изследвания и експерименти, както и отдаденост, надхвърляща стандарта на Ролс Ройс, ще разберете част от аурата, обграждаща тази уникална марка. Казано накратко, никога не съм виждал нещо подобно на фокуса върху всички детайли, части и елементи, какъвто можете да откриете в Audio Note в наши дни. Но може би на моменти те прекаляват с това? От моя гледна точка бих искал да видя повече от един вход на DAC, например, колко трудно може да бъде това? Когато ги попитам за това, те просто казват, че това е начинът, по който Audio Note създават своите ЦАП-и. Харесва ли ви или го забравяте; чуйте го и ще разберете. Анахронизъм е думата. Достатъчно справедливо, това работи в аудиото, освен това зад такъв избор може да има добри звукови причини. Просто при избора на Audio Note не получавате дистанционно управление, модни менюта, всичко в едно, Spotify или мрежова връзка. Но звукът!
Както беше споменато, DAC от Audio Note имат приблизително един вход. Добре, те имат възможност да избират между RCA и XLR кабел за цифров вход, но за всички практически цели той е един и само един. Успокойте се, момчета, това е начинът, по който се случва. Искате почти магическа реалност от CD? Отговорът е Audio Note. Искате повече входове? Кеймбридж? NAD? Sonos? Pioneer? Мога да продължа цял ден! Защо да не го комбинирате? Това е като RIAA, нали? Един вход от повечето от тях и го използваш за възможно най-добрия звук на LP, така че какво толкова лудо има в това да мислиш същото за CD? Ах, цената, чувам ви да казвате. Не мога да споря по този въпрос, трябва да призная. Между другото, използвахте ли този аргумент последния път, когато посетихте търговеца на автомобили? Ако сте го направили, това ме устройва, наслаждавайте се на вашата Шкода, тогава нямам нищо против! Но да се върнем на Rolls… ех… Audi… о Забележете, това е. Ще го подложим на изпитания, каквито никой ЦАП не е правил, защото това е моментът на истината. Наистина ли Audio Note е добър, или това са само лампи и романтични мечти за едно минало, което никога не е съществувало в действителност? По време на встъпителните обиколки поне стана ясно, че DAC 4.1X има няколко характеристики, които е трудно да бъдат пренебрегнати. Атака! Динамика. Контрол. Бързина. Яснота. Да продължа ли? Темпо! Ритъм. Тайминг. Е, хората казват, че това са нещата на Naim, PRaT. Не, не е. Това е музикално нещо. А Audio Note възпроизвежда музика с неподправен реализъм. Така че именно там се намират темпото, ритъмът и таймингът; това абсолютно не е измислено в Солсбъри!
И така, играйте, CDT Four! В отворения капак пуснах лесен старт, добре записан джаз диск от STS Records от Холандия, и уау! Цифровите сигнали постъпват в ЦАП 4.1Х и „ловецът на сънища“ веднага започва работа. Това, което ме поразява най-много, е тембърът, атмосферата, усещането, че съм там. Музикалното послание, способността да грабне слушателя и да го задържи. И така, продължаваме с изданието от 1960 г. (записано през 58 и 59 г.!) „Blues in Orbit“ на Duke Ellington и веднага се телепортираме в друг свят. О, тази атмосфера! Невероятно проникновение, прекрасни тембри, макар че явно носи цветовете на петдесетте години, звучи толкова невероятно реалистично и достоверно. Просто го обожавам.
За да опиша колко многостранен е този звяр, хвърлям „Mob Rules“ на Black Sabbath (ерата на Dio) и мощната им песен „The sign of the southern cross“. Един посредствен запис, нека се съгласим с това. Тук DAC 4.1X показва още една от фантастичните си способности; как да промени изцяло характера си, превключвайки от тембри и атмосфера към бруталност и мощ за част от секундата. Малката динамика, останала в записа, сякаш нараства чрез DAC, а самата мощ и тъмнина на композицията присъстват напълно в помещението за слушане. И така, просто не мога да чакам повече… Ritchie Blackmore прави този извънреден албум на Rainbow през деветдесетте години на миналия век, навярно защото просто не е имал идея какво да прави с живота си след Deep Purple. Там обаче има няколко добри, тежки мелодии, но не и истински добър запис. В моето съзнание споменът за това как един DAC може напълно да промени един лош запис завинаги е свързан с първия ми опит с Audio Note DAC 4.1X Signature около 2000 г. Дали сега ще открия, че всичко това е било просто преувеличение на няколко добри минути в живота ми? Дали ще се откажа от собствения си блъф? Не! В никакъв случай, отново бях зашеметен! Audio Note все още превръща „Лов на хора“ в нещо напълно собствено, в нещо извън този свят! Толкова отворен, толкова ясен, толкова божествено силен и прецизен, гарниран с някакво заплашително, настоятелно присъствие, което просто кара тази песен да се откроява като странен начин на представяне на високия клас. Изведнъж това не е просто посредствен продукт от лявата ръка на един гений, а жива документация на един момент от времето. Необяснимо, но все пак вярно. Без значение колко високотехнологични ЦАП-ове съм слушал напоследък, нито един от тях не правеше това; всъщност те дори не бяха близо до него.
Така че влизам с голямо самочувствие в обичайно по-прости примери, като 26-ият студиен албум на Боб Дилън „Oh Mercy“ от 1989 г. и песента „The man in the lang black coat“. Малко мистична и доста апокалиптична песен, и съм благодарен на Боб за това, че беше толкова мил да ми разкаже тази история лично. За мен песента внезапно придобива съвсем нов смисъл, макар и да не беше безсмислена и преди! Вкъщи отново; в Норвегия имаме този чудесен студио на име Rainbow, широко използван от Манфред Айхер на фантастичния ECM jazz лейбъл, сред други. Всички тези записи звучат елегантно, подробно, с огромен звуков пространство и точни звукови пейзажи. През 2003 г. собственикът на студиото и главен продуцент Jan Erik Kongshaug записва албума „All these years“ със своя квартет, джази, красив запис. Audio Note го изпълнява брилянтно, атаката на струните, държачите на барабаните, кожата, ръбовете, прекрасните тонове на пианото, контролираният бас… Записът сам по себе си е доста прощаващ, но все пак не мога да си спомня, че съм го чувал по-добре от това, дори след тези години…!
Затова с голяма увереност се впускам в обикновено по-прости примери, като 26-ия студиен албум на Bob Dylan „Oh Mercy“ от 1989 г. и песента „The man in the lang black coat“. Леко мистична и доста апокалиптична песен и съм благодарен на Боб, че беше толкова мил, че се отби, за да ми разкаже лично тази история . За мен песента изведнъж придобива съвсем нов смисъл, а всъщност и преди не беше безсмислена! Отново се връщам у дома; в Норвегия имаме едно прекрасно студио, наречено Rainbow, широко използвано от Manfred Eicher от фантастичния джаз лейбъл ECM, наред с други. Всички тези записи звучат елегантно, детайлно, с огромно пространство и прецизни звукови картини. През 2003 г. собственикът на студиото и главен продуцент Jan Erik Kongshaug записва албума „All these years“ със собствения си квартет – един джазов, суинг запис. Audio Note го възпроизвежда блестящо, атаката на струните, палките на барабаните, кожата, ръбовете, прекрасните тембри на пианото, контролираният бас… Записът сам по себе си е някак прощален, но все пак не си спомням да съм го чувал по-добре от това, дори след толкова години…!
Така че завършваме с класическа музика, предполагам. Прословутото трудно “ Holiday morning“ на Claude Debussy в бруталния запис на Telarc от Cincinnati е тежко изпитание, за да е ясно. Освен това това е SACD запис с чист DSD, но двуслоен, така че AN ще трябва да се справи само с нормалния CD слой. Ясно препятствие. Самият аз притежавам сериозен SACD плейър, обикновено стандартният CD плейър няма да може да го пребори с този велик запис. И така, тръгваме. Първоначално останах малко изненадан, тъй като когато не се случва много, AN възпроизвежда този запис също толкова открито и живо, колкото и моята добра APL SACD-система. Но когато целият звук се разрази, SACD слоят има малко предимство, в това няма съмнение. Въпреки това Audio Note е мощна машина, динамиката е почти плашеща в цялата си бруталност. Моят (също много динамичен) APL звучи някак по-спокойно и сладко, по-отворено на този запис, но той просто не може да осигури огромния размер, показан от DAC 4.1X. Кресчендото накрая надминава всичко, което съм чувал в тази къща, някога, както CD, така и SACD плейъри. Впечатляващо, наистина.
Така че завършваме с класическа музика, предполагам. Прословутото трудно “ Holiday morning“ на Claude Debussy в бруталния запис на Telarc от Cincinnati е тежко изпитание, за да е ясно. Освен това това е SACD запис с чист DSD, но двуслоен, така че AN ще трябва да се справи само с нормалния CD слой. Ясно препятствие. Самият аз притежавам сериозен SACD плейър, обикновено стандартният CD плейър няма да може да го пребори с този велик запис. И така, тръгваме. Първоначално останах малко изненадан, тъй като когато не се случва много, AN възпроизвежда този запис също толкова открито и живо, колкото и моята добра APL SACD-система. Но когато започне да се развива истинският екшън, SACD слоят има малко преимущество, в това няма съмнение. Въпреки това Audio Note е мощна машина, динамиката е почти плашеща в цялата си бруталност. Моят (също много динамичен) APL звучи някак по-спокойно и сладко, по-отворено на този запис, но той просто не може да осигури огромния размер, показан от DAC 4.1X. Кресчендото накрая надминава всичко, което съм чувал в тази къща, някога, както CD, така и SACD плейъри. Впечатляващо, наистина.
Това не бива да оставя никакво съмнение. Все още обичам всичко, което Audio Note прави, обичам присъствието и музиката, която компонентите предават, обожавам динамиката, наслаждавам се изцяло на тембровите качества. Накратко, моето мнение е, че тази на пръв поглед остаряла технология, без oversampling или upsampling, филтриране или каквито и да било други глупости, напълно превъзхожда всичко, което можете да намерите, за да подложите цифровите си музикални файлове. Да, знам, че това може да е само мое субективно възприятие, но според мен е някакъв „магически“ реализъм в начина, по който музиката оживява през Audio Note DAC 4.1X. Тук обаче трябва да призная, че цените са смразяващи до степен да ме смразят, но хей, същото важи и за Rolls Royce, помните ли. Така че, ако разполагате с парите, не търсете повече. Това е начинът да възпроизвеждате музика от цифров източник. Завинаги.
Ревю за AN DAC 4.1x Balanced от Rognlien 06.03.19